На Митя това също му хареса.
Павлина се представи като Петрова, московска дворянка, и благодари за вниманието.
Местният чиновник погали Митя по бузата:
— Какво хубаво казаче. Как се казваш? — погледът му беше съсредоточен и внимателен.
Явно беше толкова сериозен, че дори с децата не можеше да разговаря другояче.
Изломоти му:
— Митюся.
— Браво, браво.
Колежкият съветник отиде до съседната маса, където се беше настанила пътуваща от Москва помешчица със сина и дъщеря си. Той си поговори и с нея, не забрави и децата й. После показа рогца на малкия червенобузест германец, който пътуваше с гувернантката си за Твер, където баща му служел в акциза. И едва след това, изпълнил дълга си на гостоприемство, приседна до огъня да пийне бира.
Скоро в залата влезе още един господин — с кафяв камлотов сюртук, велурени ботуши до коленете и с красиво напудрена коса. Поспря се на прага, изкашля се и тръгна право към камината, до която седяха Хавронска и Митя.
Като погледна лицето на новодошлия, Митя ахна. Нямаше как да не познае този поглед изпод черните вежди, скептичните бръчици около очите, високото чело.
Данила! Но толкова преобразен!
Без брадата, с оголено лице — изпито, с тънки устни, с резки, дълбоки гънки — той изобщо не приличаше на старец. По-скоро на зрял мъж, не тъй отдавна прехвърлил цветуща възраст. Горският лечител бе подстригал дългата си коса малко под ушите, отгоре я беше бухнал, отзад я бе прибрал на опашчица и сега тя изглеждаше не побеляла, а просто напудрена.
Фондорин смутено намигна на Митя и се поклони на графинята. Тя сбърчи чело, сякаш не можеше да си спомни отдавнашен познат, когото вече беше забравила.
— Щом съм в града… — Данила се запъна и леко се изчерви. — С други думи, ето на, реших да придобия градски вид, за което ми помогна моят приятел и дългогодишен кореспондент, местният съдия. Услужих си от неговия гардероб.
Чак сега, по гласа, Павлина го позна.
— Ах! — възкликна — Значи не сте обикновен селянин? Трябваше да се досетя от всичко, което казахте. Но кой сте тогава?
— Данила Ларионович Фондорин, по произход руски дворянин. На услугите на Ваше Сиятелство.
Хавронска отвърна с церемониално кимване. Очите й с интерес наблюдаваха преобразения Данила.
— Как? Фон Дорн? Да не сте роднина на генерал-поручик Андрон Лвович фон Дорн, ярославския наместник? Но заповядайте, седнете.
— Точно така, той ми е братовчед, син на чичо ми.
Данила седна на крайчеца на стола и изящно опря лакът в масата. От първоначалното му смущение, стига само на Митридат да не му се е сторило така, не бе останала и следа. Бившият камерсекретар се държеше уверено, говореше гладко и непринудено като истински посетител на салоните.
— Андрон е вече генерал-поручик? Високо се е издигнал. Преди две години, когато напуснах Москва, от армейски полковник беше станал статски съветник. Впрочем никак не съм изненадан. Техният клон са по-напористи от нашия. Отдавна не сме се виждали, може би от трийсетина години. Та те, госпожо, се наричат Фон-Дорн, а аз съм Фондорин, както се пишеше нашият дядо Никита Корнеевич. През време на краткото царуване на Пьотър Трети, когато силни станаха немците и холщайнците, чичо Лев най-покорно измоли за позволение да се нарича подобно на нашите древни предци Фон Дорн. Но по времето на Екатерина, когато на мода станаха хората от руски произход, чичо започна да моли пак да стане Фондорин, ала не получи позволение. — Данила се изсмя злорадо, а Митя си помисли, че в случая не е минало без намесата на самия камерсекретар. — На него и на потомството му е заповядано да си останат Фон Дорн. А многобройната чичова челяд, родена от крепостни момичета, минават и без „фон“, пишат ги просто „Дорн“.
Графинята се засмя, разказът й хареса.
— Настанете се удобно, Данила Ларионович. По-близо до огнището. Желаете ли шоколад или грог? Ние с Митюня сме ви толкова задължени! Честно да ви кажа, имам чувството, че ви познавам от години. Веднага си личи, че не сте кой да е, че много сте препатили. Разкажете ми за себе си. Една от големите наслади в живота е в зимна вечер пред камината да слушам някой умен и сладкодумен разказвач.
— Наистина ли? — Данила се усмихна много приятно. — Странно изказване от устата на млада и прекрасна дама. Обикновено на вашите години и с вашата външност предпочитат други наслаждения.
Личеше, че комплиментът допадна на графинята.
— Значи съм различна от останалите — продума тя извади златна кутийка и сложи в изваяната си ноздра щипка от любимото си ароматно енфие. — Желаете ли да смръкнете?
— Признателен съм ви за жеста, но не употребявам нито грог, нито енфие. Реших да се огранича откъм навици, които отслабват волята и водят до изнеженост. Впрочем — сепна се Фондорин — наложих си тези доброволни ограничения чак на зряла възраст. На младини прекомерната въздържаност е вредна, защото може да доведе до повяхване на душата.