Трябваше да излезе. Толкова по-добре, Николас беше записан последен преди обедната почивка, така че нямаше да има кой да го подслушва. Седеше на пейката, чакаше и без да иска, слушаше.
— Свети отче, имам голям проблем — много жално каза жената. — Ужасна болест, съвременната медицина е безсилна. Болестта на Алцхаймер, чували ли сте? С други думи, старческо слабоумие.
— Знам, знам — изгъгна Сисой. — Като на Роналд Рейгън.
— Като на кого? — учуди се поклонничката.
Мъжът й подсказа нервно:
— Бившия американски президент. Актьора от Холивуд. Той идва в Москва, не помниш ли, ходихме на приема. И там ти непрекъснато разглеждаше роклята на жена му.
— Не, забравила съм…
Последва пауза, прекъсвана от секнене и хлипания.
— Ох — изведнъж се сепна жената. — Извинявайте, отче, забравих да си сваля обеците! Тук нали не бива да съм с диаманти, защото мястото е свято! Ей сега ще ги сваля!
— Спокойно — рече Сисой. — Не са чак такива диаманти, че да пречат на светостта. По един-два карата, нали? Няма страшно. Ти, раба Божия, по-добре ми кажи за какво става дума, че трябва да ходя на обяд. Плътта ни е дадена от Бога и трябва да я пазим.
— Спаси ме, отче! Опитах всички средства на медицината! По три часа на ден слагам тия… такова, пред иконата! Жертвам пари, много. Склоних мъжа си да ме доведе тук. Чувала съм да разправят за вас чудеса! Аз съм само на шестдесет години, отче…
— Шестдесет и четири, забравила си — поправи я мъжът й.
— Да, да, извинете, шестдесет и четири! И съм наследствено обременена — с майка ми беше същото. Последните й години бяха чудовищни! Тя пееше детски песнички, по телевизията гледаше само анимация за Чебурашка и Мечо Пух. Не искам да се превръщам в идиотка! По-добре да посегна на живота си, отколкото да стана като нея!
Фандорин слушаше оплакванията на клетницата и по професионален навик мислеше какво ли да я посъветва. Не беше чак толкова лесно, а ето че Сисой изобщо не се затрудни.
— Не бива да посягаш на живота си, това е грях — строго каза той. — И през ум да не ти е минало. Животът затова ни е даден от Бога, за да го изживеем докрай, до старостта, такава, каквато е. А болестта на Алцхаймер е особена милост от Господа. През детските години душата ни постепенно се пробужда, свиква с тялото, а на стари години обратно — отвиква от него и се готви за сън. И то за какъв сън — който е всъщност истинското пробуждане. Виж какъв късмет е имала майка ти. Дори не е забелязала как е преминала от този живот в следващия. И с теб ще стане същото. Така че твоята участ е лека, завидна. Какво лошо има да гледаш анимация? Ако ще му е тежко на някого, то ще е на твоите близки, които те обичат.
Чуха се бързи стъпки. От килията излезе белокосият. Лицето му трепереше и Николас разбра, че този човек наистина обича префърцунената си бабичка. Кой знае защо, но я обича.
— Хайде, Зина — каза мъжът. — Казах ти, че само си губим времето. Петстотин километра насам, още толкова обратно. Ще те заведа в Швейцария. Чел съм, че там са открили ново лекарство, „амилдетокс“ се нарича.
Жената безропотно се изправи и излезе, но лицето й вече не беше разплакало, а замислено.
Белокосият обаче не можеше да се успокои. Жестикулирайки ядосано, каза на Сисой:
— Това са глупости, свети отче! Капитулация пред самия себе си и пред живота. Мен например, ако смъртта ме събори, ще е, както препускам в галоп, ще падна от седлото и край! Да ви покажа ли мускулите си? — той нави ръкава на кашмирения си пуловер и показа здравата си жилеста ръка. — От четиридесетгодишен, когато за първи път почувствах, че младостта си отива, започнах всяка сутрин да правя по един час гимнастика и задължително по четиридесет лицеви опори. Оттогава всяка година добавям по една лицева опора напук на старостта. Ето сега правя шестдесет и шест, а от първи януари ще започна по шестдесет и седем. Освен това вдигам щанги и зимно време моржувам. Да не мислите, че ми е лесно? Трудно ми е и с всеки изминал ден ми е все по-трудно. Някой ден по време на гимнастиката ще пукна от разрив на сърцето. И съм много доволен от това!
Сисой излезе от килията, преплел пръсти върху големия си корем.
— И тогава какво ще стане с жена ти? На кого освен на теб е изтрябвала тя? Кой ще се грижи за нея, кой ще й пуска анимация? Така, че раб Божий, по-полека с лицевите опори. Е, да ви пази Господ и двамата.
Прекръсти се, повика с пръст Фандорин, сиреч, хайде, заповядай. И каза на помощника си:
— Кеша, иди да обядваш. И изключи диктофона, няма да ми трябва.
Когато съдружниците останаха сами, Сисой здраво притисна до меките си гърди своя гост и го попита тихо:
— Николай Александрович, знаете ли кое е най-трудното нещо в християнското учение? Да обичаш всички хора еднакво — било близки, било чужди. С това още не мога да се справя напълно. Грешен съм, Господи — той се прекръсти с покаяние. — Тоест научих се да обичам всички, но засега някои повече от други. Вас например. Да седнем да си поговорим като някога. Колко хубаво, че дойдохте! Тук всички идват да ми задават гатанки, а аз също имам въпроси. Кой освен вас да ми отговори?