До пешеходеца спря голям автомобил с тъмни стъкла. Фандорин не успя да се уплаши, защото едното от тях се спусна — зад волана, слава Богу, седеше жена. Млада, стилна и много, много хубава, това се виждаше дори независимо от факта, че половината й лице беше скрито от огромни лилави очила.
— Извинете, оттук ли сте? — попита Венера и погали пухкавата си яка от сребърна лисица.
Странно, но Фандорин имаше чувството, че вече е виждал някъде тази хубавица.
Може би на картината на Крамской? Същият студен ден, искрящата сребриста лисича кожа и прекрасната непозната с надменен, взискателен поглед.
Той тръсна глава да пропъди видението. Сигурно е някоя поклонничка. Вероятно и нея я е сполетяло нещастие, от каквито, уви, не спасяват нито хубостта, нито богатството.
— Бих искала да се ориентирам къде съм — безпомощно се усмихна красавицата. — Аз съм пълен топографски идиот. Не знам дори в каква посока се движа. Имам карта, но се обърквам в нея. Можете ли да погледнете?
Николас също се усмихна с неизменната мъжка усмивка, която означава горе-долу следното: о, модерни господарки на живота, колко бързо губите увереност и апломб щом се сблъскате с някой не женски атрибут — път, карта, пространство.
Нима можеше да откаже на една толкова невинна и донякъде дори ласкаеща го молба?
Той отвори вратата, седна на пружиниращата кожена седалка:
— Къде е картата ви?
И усети неволното убождане на разочарованието: отзад седеше още някой (дори май двама). Не му беше удобно да ги разглежда, а и в колата хич не беше светло заради потъмнените стъкла.
Жената натисна някакво копче. Полуобърната към спътниците си, тя каза, явно продължавайки прекъснатия разговор:
— Учете се да работите интелигентно, момчета. Без юмруци и пукотевица.
Странните думи все пак накараха Николас да погледне седналите отзад.
Единият от тях докачено отвърна със страшно познат глас:
— Да бе, без пукотевица. А кой ликвидира ченгето?
Този глас Ника беше чувал вече три пъти: пред нощния клуб, после на вилата и в милиционерската лада, от тъмното. Главният бандит! А до него седеше другият неприятен познат — Чипоносия. Фандорин дръпна ръчката на вратата, но тя не се отвори. Колата пое напред — меко, но толкова мощно, че само след няколко секунди стрелката на спидометъра показваше 100, но не спря дотам, а продължи и повече не падна под 160 дори по завоите.
— Колко сте ми омръзнали, прекрасни сър — каза лудата шофьорка, шмугвайки се в процепа между два тира и същевременно палейки тънка черна цигара. — Караме след вас чак от Москва, много ни беше интересно закъде сте се запътили. Пък вие сте тръгнали да се молите.
Издуха струйка ароматен дим и изскочи в насрещното платно. Летящия право срещу нея бензиновоз отчаяно наду клаксона, но по някакво чудо сблъсък не последва — Фандорин само изохка.
— Докато се мъкнех след вашия влак, ми посъбраха информация както в Москва, така и в Англия. Все не можех да повярвам, мислех, че не съм копнала достатъчно дълбоко. Но се убедих, че сте баничка без плънка.
Задръстването остана назад, сега нищо не пречеше на слаломистката да кара, както й харесва. Ако някой беше казал на Фандорин, че по неугледното шосе от областен мащаб може да се кара с двеста километра в час, той нямаше да му повярва за нищо на света. Магистърът гледаше като омагьосан бясно размотаващата се сива лента на пътя и в главата му отекваше: сега някоя дупка и край…
— Е, добре, вече знаете, че не представлявам опасност за вас — каза той и преглътна. — Тогава защо трябва да ме отвличате? Защо просто не ме убиете и готово. Защото бездруго ще ме убиете заради вашия червенокос.
— Това, че ликвидирахте момчето ми, е само половината проблем. Лошото е, че изгубих за вас толкова време. А една моя надница е по-голяма, отколкото… — тя се запъна и небрежно махна с пуретата си. — Ако извадим всичките ви вътрешни органи и ги продадем за пресаждане на разни престарели петролни шейхове, пак ще струва по-малко.
Метафората беше толкова силна, че Николас за миг откъсна поглед от шосето.
— Нищо не ни струва да ви ликвидираме — с раздразнение продължи хубавицата. — Достатъчно е да ви изхвърля през вратата, да се размажете по асфалта и край…
Тя рязко свали очилата си, метна ги на таблото и Фандорин за първи път видя лицето й.
Наистина беше виждал жената и преди и „Непознатата“ на Крамской нямаше нищо общо с нея. Как можа да не познае гласа й? Е, да, тогава музиката „дънеше“, пък и тя не говореше ядно и отсечено, а проточено и придихателно…
Съблазнителката от „Холестерин“ — това беше тя. Така че логиката на събитията се изясняваше. Тази ловджийка на черепи най-напред се опита да примами Николас в капана чрез женски магии. Като не успя, се е обадила на главорезите, които са го чакали отвън. Пък и пред гаража на гара Лепьошкино, преди да загине Волков, от пристигналия джип излезе пак тя, нямаше никакво съмнение.