Изведнъж на готвещия се да умре магистър му хрумна една чудесна идея: да хване с две ръце волана и да го завърти към себе си така, че бясно препускащият автомобил да полети по стръмното. Пък после нека Господ да решава всички пътници ли да си прибере за разпит или да стори чудо и да остави някой от тях.
От тази налудничава мисъл страхът му попремина.
— Всъщност не — замислено изрече Венера. — Да ви ликвидираме би означавало да прехвърлим изгубеното време към неоправданите разходи, а аз не съм свикнала да го правя.
Тя така дълго и преценяващо се загледа в Николас, че той отново изтръпна. Гледай си пътя, психопатке, караш със сто и деветдесет!
— Ще си отработите дълга, пък после ще видим — без дори да обърне глава, Венера само леко завъртя волана и заобиколи една не много широка, но доста дълбока дупка. — Дължите ми следното. Първо, четири мои надници. Второ, застреляхте един от помощниците ми. Е, и трето, заради вас гушна букета един капитан от МУР, а това са излишни главоболия. Натрупаната сума е сериозна.
— Каква? — сепна се Фандорин, обнадежден от преминаването към счетоводен език. — Аз не съм богат, но ако се разберем за разсрочено плащане…
Жестоката богиня се изсмя кратко и ядно:
— Заради вас се изложих пред клиента. Пострада репутацията ми, а в професията, с която се занимавам, репутацията е най-важното нещо. Подобни щети не се изкупват с пари. Дължите ми живота си, Ника.
От устата на страшната жена това домашно обръщение прозвуча така ужасно, че Фандорин трепна. А тя изведнъж се усмихна и взе да кима на някакви свои мисли. После измърмори:
— Точно така… Умно момиче.
Сякаш у господарката на съдбата му в движение се зараждаше някакъв план.
Фандорин започна нервно да се върти на мястото си и се огледа назад — двамата пистолероси седяха неподвижно. Чипоносия равнодушно гледаше през прозореца, а втория, от когото Ника преди така се страхуваше, в сравнение с безмилостната Венера му се видя не чак толкова страшен. Най-малкото в очите на бандита имаше нещо човешко, едва ли не съчувствено. И си помисли: представителките на нежния пол, разбира се общо взето са по-добри от мъжете — по-меки, по-добродушни, по-милосърдни, но ако една жена е изчадие на ада, тя ще сложи в джоба си който и да е злодей.
— Мират търси гувернантка за своята Пепеляшка — каза изчадието с тон, сякаш говореше за някакви общи познати.
— Моля? — изненада се Николас.
Тя продължи, без да обръща внимание на въпроса му, и стана ясно, че това не е покана за диалог, а мислене на глас.
— Двуезичен англичанин, а на това отгоре истински баронет. Инга ще бъде във възторг. Никой няма такъв гувернант, всичките й приятелки ще се спукат от завист. Чрез кого ли да подхвърлим насочването, така че да не се досети? Чрез агенцията, какво по-лесно? Тя нали е дала заявка. Елементарно! Така решаваме, Фандорин, ще станете гувернант.
— Аз? Гувернант? — изломоти той, защото очакваше всичко друго, може би дори заповед да извърши убийство, само не и такава мирна задача. — Но къде?
— В семейството на един богат чичко. Ще учите обожаемата му щерка на английски и светски маниери. Нали сте джентълмен? — засмя се тя.
— И какво друго трябва да правя там? — попита Николас, опитвайки се да проумее къде е капанът.
Усмивката не изчезна от лицето й, но гласът стана твърд.
— Всичко, което ви кажа. Ако ти заповядам, някоя нощ ще се вмъкнеш в спалнята на Мират и ще му прегризеш гърлото. Ако ти заповядам, ще чукаш болонката на Инга. Ясно ли ти е?
Преходът към пряка агресия и грубост бе тъй внезапен, че Ника се дръпна.
— Вижте какво, как ви е името…
— Да речем, Жана — отговори тя и отново се засмя на нещо.
— Вижте какво, Жана, аз не съм ви зомби и няма да правя нищо, което противоречи на принципите ми. По-добре още сега ме изхвърлете от колата.
— Не искате да чукате кучето — резюмира тя. — И не желаете да прегризвате гърлото на непознат чичо. Такива са ви принципите. Много добре ви разбирам. Разбира се, по-добре да сте изхвърлен от колата. Но това не е най-ужасното, което може да се случи на някого. Особено ако човек е толкова примерен баща на семейство… И със същия равен тон заповяда: — Макс, я хвани господин Фандорин, че току-виж посегнал към волана.
Мъжът отзад (същият, в чийто поглед на Николас му се стори, че е видял съчувствие) лесно и уверено пое магистъра в стоманената си хватка.