— Така е, Пикин няма да се стресне от свидетели — Митя погледна към външната врата навън. — Най-напред трябва колкото може по-бързо да заминем. Нали чухте, че оперираният командва градската полиция? Когато той дойде в съзнание, гневът му ще се насочи срещу нас.
Фондорин въздъхна.
— О, нещастна Русия! Защо опазването на закона в нея винаги се поверява не на някой агнец, а на хищните вълци? А за тоя човек не се притеснявай. Когато се съвземе след получения удар, ще има върху какво да си помисли и с какво да се позанимае.
— … Затова с Дмитрий стигнахме до извода, че най-добре е да се разделим.
Така завърши Данила обръщението си към Павлина — кратко и доста убедително.
Само че нямаше смисъл да намесва Дмитрий. Впрочем Хавронска прие последното за шега, призвана да разведри мрачния смисъл на казаното, и леко се усмихна, но само за миг.
— Вие ни напускате, добри ми покровителю? — тъжно попита тя и побърза да се оправдае: — Не, не, не роптая и не ви съдя. И без това ви подложих на прекалено голяма заплаха. Благодаря ви за всичко, Данила Ларионович. Ние с Митюша имаме карета, имаме кочияш. Ще стигнем сами до Москва. Бог е милостив, той не оставя слабите.
Фондорин прехапа устни, сякаш обиден от думите й, но реши да не разубеждава Павлина. Вместо това каза хладно:
— Заблуждавате се, графиньо. И по трите точки. Няма да имате нито карета, нито кочияш, нито момче. Вземам ги аз.
— Но как? — измънка тя. — Нищо не разбирам!
— Каретата ви е добре известна на вашите преследвачи, по нея те могат много лесно да ви проследят. Няма да имате нужда от наетия кочияш, ще разполагате с друг. Колкото до Дмитрий, той ще дойде с мен.
— Продължавам да не разбирам…
— Какво има да разбирате! Аз ще потегля с вашата карета. Ще седна до прозореца, ще си облека вашата наметка, ще си сложа качулката. Казачето ще седне на капрата при кочияша, за да се вижда. Никой няма да се сети, че ви няма в каретата. На преследвачите ви ще им кажат, че сте продължили по Московския тракт.
— А аз къде ще бъда? — Павлина замига с дългите си мигли.
— Сега ще ви кача на една обикновена шейна и ще ви изпратя при добрия си познат, за когото вече съм ви споменавал. Ето ви писмото, в което го моля да ви изпроводи по обиколния път за Москва, придружавана от верен слуга. Модест ще изпълни всичко най-точно, той е много свестен човек и мой брат.
— Роден брат? — графинята беше като в мъгла.
— Духовен брат, а това е повече от роден.
— Но… но гневът на тия лоши хора ще се обърне срещу вас, когато открият измамата!
— Нека това не ви притеснява.
— Как да не ме притеснява?! — премина тя от притеснение към яд. — Данила Ларионович, да не мислите че съм способна да зарежа детенцето си и да го оставя в ръцете на Пикин? Пък и вашата съдба също не ми е безразлична. Не, не, планът ви категорично не ми харесва! По-добре да оставим каретата тук и да се възползваме от великодушната помощ на приятеля ви. Ще тръгнем заедно по обиколния път!
Павлина скочи рязко и се хвърли към Фондорин с умоляващо вдигнати ръце. Очите й блеснаха от сълзи.
Насядалите в залата наблюдаваха сцената е любопитство. Митя си помисли: ама че ги забавляваме днес, същинска пантомима.
— Много ви моля! — прошепна графинята и изведнъж падна на колене.
Данила внимателно я погали по косата.
— Мила Павлина Аникитишна, трябва да насочим потерята по лъжлива следа. И не се тревожете за нас. Ние с Дмитрий не представляваме интерес за никого. Ще ни настигнат, ще видят, че сме се маскирали, и ще ни пуснат. За какво са им един старец и едно дете? А ако вие и момчето тръгнете със своята карета, непременно ще ви настигнат и ще ви отвлекат. Тогава каква ли участ очаква и вас, и клетия мъник?
Златоустът изрече последните думи особено изразително и намигна на Митя: „Какво ще кажеш за това «мъник»?“
Хавронска бавно се изправи.
— Прав сте, господине… Но ми обещайте, че ще ми докарате Митюнечка в Москва, аз така обикнах този глупчо! — и допълни тихо. — И вас, Данила Ларионович, също ще ви чакам…
Потеглиха от „Посадник“ по най-явен начин. Митя седеше на капрата до кочияша, Данила се беше облегнал на прозореца, прикрил лице, и си вееше с бяла кърпичка, уж му е задушно, макар през нощта да беше застудяло. На стълбите стояха двама от хотелската прислуга и зяпаха. Щом дойдеше потерята, щяха да кажат, че търсената дама е заминала заедно е казачето си по посока към Московската застава. А истинската госпожа Хавронска в това време се измъкна през задната врата, незабелязана от никого.
После Митя се прехвърли в каретата. Препуснаха по снега и оставиха стария град Новгород да зъзне под жълтата луна и да чака изгрева.