— Това е каретата на графиня Хавронска, много добре я знам!
— Да, наистина някога е принадлежала на дамата, която споменахте, но още от Новгород в нея пътувам аз. Графинята беше така любезна да ми отстъпи впряга си, и то за най-скромна цена. Вие нея ли търсите? Съжалявам, но нямам представа къде е тя сега.
— По дяволите!
Пикин вбесен удари с юмрук вратата.
— Триста версти напусто! Проклета жена! — той замахна и с крак, за да ритне с ботуша си колелото, но вместо това попита: — А с нея имаше ли някакъв дъртак — космат, звероподобен, с бяла брада?
Данила се навъси и каза сдържано:
— Не, не съм виждал с нейно сиятелство подобен субект. Имаше един достопочтен селянин на зряла възраст.
Пикин го огледа от глава до пети.
— А вие кой сте? Кажете ми името си!
Фондорин скръсти ръцете си на гърдите.
— Първо вие се представете, както правят почтените хора.
— Защо си мислите, че съм почтен човек? — изхъмка капитан-поручикът.
— Защото сте с мундир на Преображенския полк на Нейно императорско величество.
Спокойните, изречени с достойнство думи подействаха.
Злодеят вирна брадичка и се представи:
— Гвардейски капитан-поручик Пикин. — И след кратка пауза натърти: — Адютант на негова светлост княз Платон Александрович Зуров. Е, а вие кой сте? Закъде пътувате? Защо?
— Данила Фондорин, гвардейски капитан и кавалер в оставка. — Покровителят на Митя леко наведе глава и в следващия миг направи една страшна, непоправима грешка, като каза: — Пътувам с възпитаника си от Санкт Петербург за Москва, където съм живял преди и възнамерявам да заживея отново. Разрешете ми на свой ред да се поинтересувам…
Той не довърши, защото забеляза, че преображенецът вече не го слуша, а гледа някъде встрани, на това отгоре зяпнал.
Това вероятно беше само гримаса на изненада, но на клетия Митридат му се стори, че капитан-поручикът се е озъбил хищно като вълк.
— По дяволите! — заекна Пикин. — Какъв късмет!
— Какво искате да кажете…
Капитан-поручикът отмести своя визави.
— Махни се, дърти глупако! Ако този е твой възпитаник, аз съм персийски евнух. Е, Андрюша, извади късмет!
И тръгна с разперени ръце към Митя, сякаш щеше да лови пиле.
— Вие ме блъснахте, и то доста нелюбезно — каза подире му Данила. — Какво искате от момчето? Не сме свършили още разговора си за графинята.
Пикин махна с ръка.
— По дяволите Хавронска! За нея князът ми обеща само по-висок чин! А за това пиленце друга една особа ми обеща доста повече! Я ела тук, пи-пи-пи.
Митя заотстъпва. Той много добре знаеше коя особа има предвид Пикин. Беше чул и за наградата — половината дълг.
Миг преди чудовището да го сграбчи за шията, към самия капитан-поручик посегна здрава жилеста ръка и го обърна с гръб към Митя.
— Първо, оскърбихте една достойна дама, като я пратихте по дяволите. Второ, оскърбихте моя възпитаник, като го нарекохте рожба на птица, която не лети. И трето, оскърбихте мен — дворянин и кавалер.
Пикин беше толкова доволен, че е срещнал Митя, че дори не се ядоса. Само отметна ръката на Данила.
— Не знам, дърти дърдорко, какъв кавалер си и на кой кавал си девета дупка, но ако още сега не се разкараш, ще ти затъкна гърлото със собственото ти чене.
Фондорин се учуди:
— В Преображенския полк така ли приемате извикването на дуел? По мое време обичаите бяха други.
— Дуел ли? — смая се капитан-поручикът. — С теб? Че ти можеш ли да държиш шпага, полтавски ветеране?
— Това не е ваша грижа — наставнически му каза Данила. — Ваша грижа е да възстановите честта си, на която сега ще нанеса собственоръчно оскърбление.
С тия думи той звучно, макар и не много силно зашлеви плесница на преображенеца.
Върху лицето на капитан-поручика се изписа неимоверна почуда, той дори докосна уязвеното място, сякаш искаше да се убеди, че на бузата му наистина може да се случи подобно нещо.
Фондорин разпери ръце:
— Е, това е, господине. Площадът е пълен със свидетели, включително от военното съсловие. Или ще се биете, или ще се махнете от гвардията. Така повелява дуелният статут.
Замислено загледан в лицето му, преображенецът рече тихо:
— Добре, старче, както искаш. Малко прибързано, от радост, ти наредих да се разкараш. Но май не бива да те пускам. Това пиленце сигурно ти е наприказвало разни неща, дето не е трябвало…
— Не! — извика Митя. — Нищо не съм му казвал!
— Все пак така май ще е по-добре, мътните го взели. Хайде, пишман воин, да ходим да се колим. Къде ти е шпагата?
— Ще взема назаем от господин партионния началник — Данила посочи гатчинския офицер, който наблюдаваше свадата с извънреден интерес. — Поручик, ще бъдете ли така любезен?