— С най-голямо удоволствие — незабавно отвърна той и личеше, че не лъже, очите му направо блеснаха. — Дворянин за дворянина! В името на честта! Винаги! Мога да ви бъда и секундант. А за втори… — той се огледа за някой войник. — Може капрал Люхин. Той е безупречен воин и е грамотен.
— На мен ми е безразлично. — Пикин вече беше свалил наметалото и шапката си. — Условието е едно: ще се бием до смърт. Затова ще помоля господа секундантите да не се месят, да не ни разтървават и ако някой посегне, ще му отсека ушите. Ясно ли е?
Поручикът е готовност обеща, че в никакъв случай няма да се меси, а капрал Люхин чак се изпъна, от което следваше, че без да му заповядат няма и да помръдне.
— Ама че оръжие имате — въздъхна Фондорин, като погледна жалката малка шпага на гатчинеца. — Само колкото да отдавате чест на вахтпарада. Както и е. Започваме ли?
Те се изправиха един срещу друг: Данила само по риза и Пикин, когото го домързя да се съблича, очевидно той не се съмняваше, че много лесно ще надвие противника си.
Поручикът заповяда да изтеглят към края на площада каруците и новите войници, за да не пречат на двубоя. Двамата с капрала застанаха на десетина крачки встрани, а останалите зрители боязливо се отдалечиха и се скупчиха.
На Митя най му се искаше да зажуми или изобщо да избяга, за да не вижда как Пикин ще заколи Данила. Но си заповяда да пристъпи напред и да гледа. От подлия гвардеец можеше да се очаква всякаква неприятна изненада, на това секундантите да са стриктни също не можеше да се разчита, но пък Митридат също беше учил фехтовка. Ако забележи, че Пикин прави нещо нередно, няма да го остави и ще се развика.
Фондорин погледна небрежно размахващия оръжието си капитан-поручик и попита:
— Виждам, че предпочитате женевската позиция? Аз пък съм привърженик на мантуанската школа, тя е най-добрата от всички, които познавам.
И зае неописуемо изящна поза: единият крак сгънат в коляното и издаден напред, другият с леко завъртяно встрани стъпало, лявата ръка опряна в бедрото, дясната вдигнала шпагата диагонално нагоре.
— Охо! — изсмя се Пикин. — Браво, старче! Подаграта няма ли да те свие?
— Подаграта се дължи на неумереност в употребата на вино и тлъсти храни. — Данила бързо пристъпи напред-назад да опита дали снегът е добре отъпкан. — А аз съм привърженик на умереността. И много ви моля, престанете да ме наричате старче. Аз съм на шейсет години, а мъдреците от древността са смятали тази възраст за мъжка зряло…
Фразата остана недовършена, защото Пикин изведнъж атакува. Това не беше съвсем правилно, защото секундантът още не беше извикал: „En avant!“ но същевременно не можеше да се смята и за явно нарушение на правилника, понеже и двамата противници бяха вече застанали лице в лице с голо оръжие.
Тежката шпага се удари в неубедителната малка шпага на Данила и отскочи със звън, а Пикин трябваше да се дръпне, за да не получи удар в гърдите. Напредвайки успешно, Фондорин заситни напред. Движеше само китката на протегнатата си ръка, но шпагата се въртеше тъй стремително, че приличаше на сребрист конус.
— Дяволска работа! — капитан-поручикът отстъпи назад, за да си свали кафтана. — Май ще стане интересно.
— Нали ви казвам: във фехтовалната наука италианците са доста по-напреднали от швейцарците — увери противника си Данила и го изчака да измъкне ръката си от ръкава.
Митя се окуражи. Ако лечителят беше изучил фехтовката също така усърдно, както похватите на боя с тояга и с юмруци, тежко ти, Пикин!
Отново влязоха в схватка, само че сега преображенецът беше по-предпазлив, не се вреше напред, опитваше се да стигне врага си отдалеч, използвайки предимствата на по-дългата си шпага. И все пак бавно, крачка по крачка отстъпваше.
След малко гърбът му опря в една каруца и Фондорин тутакси се оттегли, като с жест покани гвардееца да се върне в средата. Пикин свали и камзола си и го хвърли върху сламата. Атакуваха се за трети път.
Данила се наведе настрани да избегне шпагата на капитан-поручика, после посегна напред и острието му стигна до ключицата на противника. Ако шпагата му беше малко по-дълга, с него щеше да е свършено, а сега Пикин само се дръпна назад.
Махна и жилетката си. По бялата му риза се разтичаше червено петно. Е, видя ли сега? Това е наука, а не смъртоубийство!
— Ей, дребосък! — гатчинецът сграбчи Митя за колана. — Ще те стъпчат!
И го дръпна от дуелиращите се.
— Давай, Данила, заколи го! — извика Митя, напълно забравил за правилника.
Фондорин явно и сам беше решил, че стига толкова. Вдигна китката си до нивото на очите, а шпагата напротив — насочи надолу.