Ах, Данила Ларионович, какво правите? Та този мерзавец ще ви се закълне в каквото и да е, а после ще ви се присмива!
Митя чак замуча от мъка за чистосърдечния вярващ в Доброто и Разума.
Преображенецът обаче, незнайно защо, не бързаше да се хване за сламката. Лежеше мълчаливо и гледаше Фондорин в очите. Най-накрая преглътна и заговори — тихо, много тихо:
— Давам ви думата си на офицер, дворянин и просто на Андрей Пикин, че нито дяволът, нито сатаната, нито самият Еремей вкупом с Платошка няма да ме накарат повече да преследвам тоя врабец и тая же…
— Павлина Аникитишна — строго го прекъсна Данила.
— Павлина Аникитишна — още по-тихо повтори капитан-поручикът.
— Добре — Фондорин махна отломката от гърлото му. — Аз също ви давам дума, думата на Данила Фондорин. Ако престъпите обещанието си, кълна се, че ще ви намеря и ще ви убия, каквото и да ми струва това. И можете да сте сигурен, че както и да се опитвате да го избегнете, ако щете дори да се скриете под самия царски трон или да избягате накрай света — тия ваши опити ще бъдат определени с пълно право като неуспешна предпазливост.
Глава петнайсета
Гостите се събираха във вилата
Всички предпазни мерки се оказаха напразни. Нарочно се обади в единайсет сутринта, когато Алтън е на работа, а децата са на градина. Възнамеряваше да изговори по телефонния секретар предварително обмисления и нееднократно редактиран и научен наизуст текст. Ако Алтън случайно си беше вкъщи, той щеше да затвори телефона. Всичко започваше нормално: свободно, после се включи секретарят. След сигнала Николас започна, като се мъчеше гласът му да звучи колкото може по-жизнерадостно.
— Алтън, аз съм. Бележката в пощенската кутия е глупост, самодейност от страна на Валя. Нещата са съвсем други. Имам спешна и много важна поръчка. Извинявай, но нищо не мога да ти обясня, според договора трябва да пазя конфиденциалност. Не съм в Москва, затова…
— Тогава къде си? — чу се гласът на жена му.
Фандорин удари рамото си в звукоизолиращия елипсоид на телефонния автомат и изломоти глупашки:
— Ти вкъщи ли си?
— Какво става? Къде си? В какво си се забъркал? Защо Глен е в болница? Ами ти? Здрав ли си?
За да спре автоматния откос на кратките и истерични въпроси, Николас кресна в слушалката:
— В каква болница?
— Някъде в чужбина. Майка му не ми каза къде точно. Изобщо се държа много грубо. Аз я питам за теб, а тя: „Жалко, че мъжленцето ви изчезна, инак щях да му строша гръбнака заради моя Валечка.“ Господи, две нощи не съм мигнала. Обикалям из къщи като луда, не знам дали да се обадя на Семьон Семьонович или не.
Това беше полковникът от Управлението за борба е организираната престъпност, който вардеше вестник „Ерос“ от различни неприятности както с нарушителите на закона, така и с неговите пазители. Алтън не беше посветила мъжа си в подробностите на тези деликатни отношения, само му каза: „Сега всички го правят.“
— Няма нужда от Семьон Семьонович — бързо отговори Фандорин и като разбра, че версията с „важната поръчка“ няма да мине, допълни: — Изобщо нищо не предприемай. Мирувай кротко!
Алтън трескаво си пое въздух. Николас разбираше, че няма смисъл да я лъже — тя го познаваше прекалено добре. Но не биваше и да й казва истината. Да можеше да я изпрати заедно с децата някъде далеч от Москва както Мамона е отпратила Валя, но нима Жана щеше да го допусне?
— Нещата са много зле, мила — глухо каза той. — Но аз ще се помъча. Много ще се помъча. Има надежда.
И затвори телефона, защото усети, че ей сега ще се разридае най-позорно.
Много хубав разговор стана, няма що. Дето се казва, успокои жена си. Слабак, лигльо! „Много ще се помъча, има надежда.“ Глупости, дрън-дрън! Горката Алтън…
От друга страна обаче какво можеше да й каже? Дори зад гърба му да не вардеха Макс и Чипоносия.
Ника отиваше на новата си работа като на заколение. Не, по-лошо от заколение, защото, когато те карат към ешафода, от теб не се иска много: да не виеш от ужас, да се прекръстиш към четирите посоки на света, да сложиш главата си върху миришещия на сурово месо дръвник и здраво да стиснеш очи. А тук задачата беше по-сложна, с мазохистичен уклон.
Не просто да се явиш на мястото на екзекуцията, но и да направиш всичко възможно, та да ти позволят да се качиш до проклетата гилотина. В крайградската къща на господин Куценко, директора на клиника „Фея Мелузина“ (да, да, същият Куценко, дето фигурираше в списъка на осъдените на Шибякин), очакваха кандидат-гувернанта, той бе препоръчан на домакинята с най-прекрасни отзиви, но въпреки всичко трябваше да мине на събеседване. Ако по някаква причина, няма значение каква, Николас бъде отхвърлен, тогава… — Жана му обясни последиците с изчерпателна яснота. Освен това допълни (сякаш бе чула един съвет, който Фандорин беше дал по повод на една точно такава ситуация): „Само не си мислете, че ако посегнете на живота си, така ще спасите децата си. Просто в такъв случай ще си прибера вересиите като взема не едното, а и двете.“