Мадам Куценко се обърна, пламна и като се усмихна равнодушно на Николас, заслиза надолу по стълбите. Домакинът пък, който също се изкашля, сметна за нужно да поостане — сигурно от смущение.
Изходът в подобна ситуация е един: човек да започне разговора на някаква неутрална тема. Затова, загледан през отворените врати към столичния бомонд, Фандорин каза:
— Все пак рускините неслучайно са смятани за най-красивите жени. Само няколко години разкрепостеност, богатство — и ето че нашите светски лъвици вече с нищо не отстъпват на лондонските или парижките. Вижте ги само, истински конкурс „Мис Вселена“.
— По-скоро „Мисис Вселена“ — изхъмка Куценко. — Жените на нашите политици и позабогатели буратиновци през последните години стремително се разхубавяват и подмладяват, така е. Но въпросът не опира до гени, а до тези ръце — той демонстрира великолепните си пръсти и се засмя. — Три четвърти от дамите, които виждате тук, са минали през моята операционна. И всяка година им правя корекции — така го налага разработеният от мен метод. Ако някоя от моите лолобриджидки закъснее за поредната си профилактика, с удрянето на часовника ще се превърне в тиква. Какво да се прави, красотата изисква квалифицирана грижа.
Николас си спомни, че Мират Виленович спомена пред съпругата на режисьора за някакъв „технически преглед“. Значи това е имал предвид.
— Но как ви стига времето за всичко? И с бизнес да се занимавате, и да оперирате, и тая профилактика.
Куценко въздъхна.
— За сметка на съня и почивката. Не помня вече кога съм се хранил като човек, ей така, без да бързам, с удоволствие. Но какво да правя? Да посветя в метода си асистентите? Хората напоследък са станали много неблагонадеждни — веднага ще отворят своя клиника и ще започнат да ме конкурират. Вече има прецеденти. Пък и клиентките ми са особени — той кимна към залата. — С тях трябва да поддържам личен контакт.
За финансовите перспективи на фирма „Фея Мелузина“ май можем да не се тревожим, помисли си Николас. Чудният доктор няма да има недостиг от пациентки и те няма да се стискат.
Внезапно лицето на Мират Виленович се промени. От уморено-присмехулно стана съсредоточено и напрегнато. Но за не повече от миг. След което хирургът грейна в широка усмивка и загледан покрай Фандорин, възкликна:
— Яс! Както винаги закъсняваш! Я си дай бележника и утре те искам с родителите!
По стълбите се качваше строен господин с импозантни бели кичури в грижливо сресаната коса. Смокингът му стоеше толкова хубаво, сякаш закъснелият гост направо се беше родил с него и не беше носил никаква друга кожа, а само от време на време я беше сменял с нова и по-елегантна.
Хубавецът приятелски потупа домакина по рамото, след което двамата изпълниха странен ритуал: вместо да си стиснат ръцете, те плеснаха разперените десни длани и чела.
— Салют, Куц. Дето се вика, здрасти, откога не сме се виждали.
— Така си е. Инга ме попита какво правите с Яс по цели нощи. Какво, казва, да не сте сменили ориентацията? — засмя се Мират Виленович. — За днес обаче брейк, нали? Само ще ти покажа едно документче и край. Да отидем в кабинета?
— Ъхъ — измуча Яс и въпросително погледна Николас.
— Фандорин, гувернантът на дъщерята на Мират Виленович, — представи се той, но не подаде пръв ръка, защото гувернантът е второстепенна фигура и трябва да си знае мястото.
И постъпи правилно. Гостът не пожела да стисне ръка на наемното лице, само огледа Николас от главата до петите и още веднъж повтори, но вече с друга интонация:
— Ъхъ.
Любезният Куценко представи своя познат:
— Това е Олег Станиславович Ястиков, едно време бяхме съученици. А сега той е главният ми конкурент, притежател е на аптеките „Добрият доктор Охболи“. Сигурно ги знаете.
Същият Ястиков — от списъка на осъдените!
Мъчейки се да не издава вълнението си, Фандорин попита:
— Че каква конкуренция може да има между козметологичните клиники и аптеките? По-скоро би трябвало да е сътрудничество.
— Ето, и аз това ти казвам, Куц — засмя се Ястиков. — Че е по-добре да си сътрудничиш с мен, а не да вървиш с рогата напред. Внимавай, ще ти нахлузя ушите на носа като в пети клас.
За миг лицето на Мират Виленович се изкриви в странна гримаса, но на Николас може и да му се беше сторило — Куценко закачливо ръгна съученика си с лакът.
— Защо си сам? Ти — страшилището на сараите и бордеите!
— Защо сам? С дама съм. Сега ще ви запозная — тя е от супер класа.
— И къде е твоята супер класа?
Ястиков се огледа.
— Долу твоята я поведе да й покаже гостната. Инга обаче цъфти! Голям си късметлия!