Лицето на домакина отново се изкриви, този път съвсем явно.
Мират Виленович се усмихна кисело на Ястиков и помоли Фандорин:
— Николай Александрович, бъдете така добър. Слезте, моля ви, долу и кажете, че двамата с Олег Станиславович ще се качим за малко до кабинета, но когато поднесат празничната торта, непременно ще дойдем.
Потиснал порива ниско да се поклони и да каже тихо: „Слушам, Ваше Сиятелство“, Николас пое към първия етаж. Щом си обслужващ персонал, надвий гордостта си и знай къде ти е мястото.
Инга и спътничката на неприятния Ястиков бяха в гостната, стояха пред портрета на личния дворянин Конюхов.
Като чу стъпките му, гостенката, висока брюнетка с алена рокля с гол гръб се обърна.
Ника се олюля и се хвана за касата на вратата.
Това беше Жана!
Времето и пространството смениха регистъра и минаха в друго измерение, така че равният безметежен глас на Инга Сергеевна звучеше сякаш от някакъв друг свят, от по-миналото столетие:
— Забележете, че неуважението към дедите е първият белег за нецивилизованост и безнравственост…
Глава шестнайсета
Бригадирът
— Дмитрий, ще е безнравствено, ако продължаваш да мълчиш за причините, поради които си избягал от Петербург — строго рече Данила още щом каретата се отдалечи от площада.
Митя беше коленичил на задната седалка и гледаше през прозореца поручика гатчинец, който броеше парите, получени за шпагата, мрачния Пикин, който стоеше сам, наметнал плаща върху ризата, и жадно пушеше дългата си лула. Не изпровождаше с поглед каретата, а бе забил поглед в земята.
— Не съм те карал да бъдеш откровен — продължи Фондорин с все същия решителен тон, — но съгласи се, че след случилото се имам право да получа отговори на някои въпроси. Първо: кой е споменатият от капитан-поручика Еремей? Второ, защо за теб е обещано възнаграждение и както личи от всичко — доста голямо? Трето: какво си правил в Петербург самичък, без родителите си? Четвърто…
Въпросите му бяха точно дванайсет, изброени в строга логическа последователност, от което следваше, че отдавна са вълнували Данила.
— Простете ми потайността, мой почтени приятелю и благодетелю — виновно каза Митридат. — Тя беше предизвикана съвсем не от недоверие към вас, а от нежелание да ви въвличам в тази недоизяснена, но опасна интрига.
И разказа на своя спасител всичко като на изповед, без да усети, че се е заразил от горския философ с навика да се изразява със сложни фрази.
Фондорин от време на време му задаваше уточняващи въпроси, а след като го изслуша доста мълча — обмисляше чутото.
— Разказаното от теб е толкова заплетено и объркано — каза накрая, — че ако позволиш, ще се опитам да осмисля същината му, а ти ще ме поправиш, ако сбъркам някъде. И тъй. В законите за престолонаследието в Русия още от времето на Пьотър Велики няма яснота. Владетелят има правото да определи свой приемник по собствена воля, без да се съобразява с династическата йерархия. Както знаем, по ирония на съдбата самият Пьотър не е успял да посочи свой приемник — починал е, без да произнесе нечие име. Оттогава не правото, а силата възкачва монарсите на престола. И първата Екатерина, и вторият Пьотър, и Анна, и невръстният Йоан, и Елисавета, и третият Пьотър, и Екатерина Втора са се възкачили на трона не по закон, а по силата на произвола. Нищо чудно, че в обкръжението на Фаворита се е зародил проект да се игнорира естествената поредност на престолонаследието и приемник на императрицата да стане не Сина, който е известен с ината и глупостта си, а Внука, който поради младежката си възраст и мекия си характер ще се превърне във восък в ръцете на своите приближени. Очевидно завещанието във връзка с това вече е изготвено, но предпазливата Екатерина засега го пази в тайна и както й е присъщо, изчаква удобния момент. Но, дето се казва, мъртвите глас нямат. Ако тя самата още приживе не предаде скиптъра на Внука си, щом склопи очи, в столицата ще се яви Павел начело на напудрената си войска и ще заеме трона със сила. Тогава всичките му преследвачи и зложелатели ще си изпатят, най-вече Фаворита и неговите приближени. Твоят приятел Еремей Метастазио е умен и много добре разбира, че времето не чака. На всичко отгоре скудоумният Платон съвсем се е побъркал от страст и е решил сам да реже клона, на който седи. Ако не днес, то утре неприятелят на Зуров — Маслов — ще разполага със сигурни доказателства за неверността на Фаворита, и тогава край на шансовете за Негова светлост. Затова италианецът е решил да съкрати земните дни на императрицата. Тя трябва да умре по-скоро, докато Зуров е още в силата си, но да умре не внезапно, а след боледуване, за да има време да утвърди Внука си като държавен приемник. Точно затова им трябва бавнодействащата отрова. Правилно ли съм разбрал последователността и смисъла на събитията?