— Свободата на словото, Николай Александрович, е когато един вика едно, друг — точно обратното, и хората вярват на онзи, който вика по-силно. В случая не мога да надвикам Яс, той започна много по-отрано и постигна много повече. Не, нямам намерение да бия камбаните. Аз не съм клисар, а хирург. И ще реша проблема както съм свикнал — със скалпел. А вие ще ми помогнете, защото една глава мисли добре, но две — още по-добре. Нали ще ми помогнете?
— Разбира се! Стига да мога…
— Ха така. Започваме — Куценко натисна копчето на интеркома: — Игор? Вземи Ходкевич и елате веднага. Тук имаме да решаваме една задачка.
И след малко започна военният съвет, но с участието не на два, а на четири гласа. Освен домакина и Фандорин в съвещанието взеха участие Игорьок, секретарят на Мират Виленович, и Павел Лукиянович Ходкевич, управителят на имението.
Куценко сам изложи ситуацията — безстрастно, кратко, сякаш наистина ставаше дума за шахматна задача. По време тази сводка беше шест пъти по-кратка от многословната изповед на Николас, а по информативност по-съдържателна, защото когато накрая Мират Виленович попита; „Имате ли въпроси?“, се оказа, че слушателите нямат такива и само управителят се почеса по късата канадска ливада и изруга нецензурно.
— Нямате въпроси, значи изходните условия са ви ясни — констатира главнокомандващият. — Тогава да видим предложенията. Игорьок, ти какво рисуваш там?
— Схемата, Мират Виленович. Ей сега, изчакайте малко. Няма диспозиции без карта.
Човекът планина говореше с мек и разсъдлив глас на момче отличник, който не пасваше на богатирската му осанка. А, да, нали е учил в Америка, сети се Николас и не можа да се въздържи да попита:
— Игор, кой университет сте завършили?
— Уест Пойнт — отговори секретарят, който старателно отбелязваше с червен флумастер някакви подробности от рисунката. — Ето, заповядайте.
Всички се наведоха над схемата, която представляваше имението и неговите околности.
— Предложението се изразява в следното. В четири нула нула мерцедесът и двата джипа излизат през портала. Празни, само с шофьорите. Личният състав тайно се изнася тук и тук, в засада. В пет и трийсет господин Фандорин според получената инструкция изключва дванайсети датчик, който се намира в този сектор. Противникът прониква през този квадрат и попада под кръстосан огън от позициите, означени с цифрите три, четири и пет. Нито един няма да се измъкне, гарантирам.
Диспозицията изглеждаше впечатляваща, но оценката на Мират Виленович беше саркастична:
— Какво ти става, Игорьок, да не си прегрял с щангите? Хайде, организирай ми тук разгром на германско фашистките нашественици при Москва. Че да се простя завинаги с моя търг. Не, драги господа, по-добре да избегнем стрелбата. Какво ще кажеш ти, Лукиянич.
Управителят подъвка крайчеца на провисналия си мустак и хитро присви очи.
— Какво ви казах, Мират Виленовитш? Кухато строяхме вилата, помните ли? Питате ме: за кво ни е тоа тунел, кви са тиа хлупости? Пък аз ви викам: мнохо важно, двеста хиляди, ама знае ли чувек. Нек си има. И кой излезе прав, а? Е сега на тошно тоа тунел ше ни свърши работа.
— Добре де — припряно го прекъсна Куценко. — По същество.
Управителят бучна пожълтелия си от никотина пръст в схемата.
— Ей на. През тунела ше изпратим момичето до реката. Туканка на, на пристана. Там ше я чака моят катер, той винаги е в готовнос. А вие с Инга Сергеевна и момчетата си заминавате за Москва ни лук яли, ни на лук мирисали. Не моем да пуснем колите празни, с приборите за ношно виждане ше хо открият. В пет и половина ония псета ше влязат в къщата и кво? Птичката отлетяла.
— Чудесен план — веднага каза Мират Виленович. — Направо превъзходен. Евакуираме Мира с катера. После я качваме на моя самолет и я изпращаме в Тенерифе. — Той се обърна към Фандорин: — Николай Александрович, вие и семейството ви също ще заминете с нея. Да се попечете на слънце, докато се оправя с Яс. Той не спазва правилата и ще трябва да отговаря. После ще можете да се върнете. Ти (този път към Игор) ще избереш две по-оправни момчета да придружават Николай Александрович и Мира. Първо да откарат Мирочка на летището, там има кой да я посрещне. И второ, да вземат семейството на Николай Александрович, жилището му може да е под наблюдение.
Секретарят кимна.
— Лукиянич, тук на теб няма да ти е лесно — продължи Куценко. — Мадам Богомолова може да се докачи, че сме я надхитрили, и да изпадне в истерия. Затова никаква съпротива, никакъв героизъм.
— Амии то аз кво — разпери ръце Ходкевич. — Ако ме питат, ще кажа: така и така. Щом гостите си заминаха, ингилизинът отиде при господин Куценко и двамата се затвориха нещо в кабинета. После всички се разтичаха и набързо-набързо замина. Аз съм домакин, дребна служба, само сменям кърпите в банята. Е, ше ме понашляпат, ама едва ли ше ма убият.