и изпати. После, като го викнали при директора, мълчал, отказал да каже за какво нападнал съученика си. За хулиганство го изхвърлиха от училище — на Яс татко му също имаше пръст в тази работа. Мират записа вечерно, денем ходеше да работи като санитар в една болница. Но влезе в същия медицински институт, в който чрез татко си се записа и Яс. Мират нарочно си избрал лекарската професия, после сам ми призна. Искал да си го върне. Мечтаел да стане звезда в медицината, а нищожеството Ястиков да му подава престилката. Знаете ли колко е целеустремен Мират? Да пием за него, искате ли? (Пиха за Мират Виленович.) В института двамата, мисля вече не се срещаха. Бяха в различни факултети, пък и купоните им също: едни на „хайлайфа“, други на „зубрачите“. Само че Мират е грешал, като си е мислел, че за лекарската кариера са достатъчни само знания и талант. Яс не е имал намерение да става лекар, още преди да влезе, е знаел, че татко му ще го назначи в „Медимпорт“. Но това както и да е, Мират сигурно ви е казал. По-добре да ви разкажа как се оженихме… През деветдесета, тоест след училище колко бяха минали, осемнайсет години ли? Не, седемнайсет. Абе — половината живот. А тогава ми се струваше, че вече съм в края на живота. Срещам Мират — случайно, пред работата. Тоест, аз съм си мислила, че е случайно, а всъщност той го е нагласил. Не ме е забравил през всичките тия години, обичал ме е. Чакал е да удари неговият час и решил, че е време, че го е дочакал. Аз тогава бях в ужасен период, направо кошмар. Тъкмо се бях развела с втория си мъж. Той се оказа такъв мръсник! Замина в командировка в Америка (беше от КГБ) и там остана, избра свободата. Беше изтеглил всичките ни пари, дори бе успял тихомълком да продаде апартамента ни в Москва (аз бяха адресно регистрирана при майка си). И край, финито. Аз — без мъж, без пари, без собствено жилище, без истинска работа. Едно време си мислех, че да си хубавица е професия и черният хайвер ти е осигурен завинаги. И изведнъж съм на трийсет и четири, наоколо пълно с хубавици, хем по-млади, хем по-шик, и не за хайвер, ами за хляб едва ми стигат парите. Та срещам Мират. Направо не можах да го позная. Един такъв тежкар, облечен в скъпи дрехи, кара мерцедес. Тогава още нямаше много такива неща, все пак деветдесета година беше. Отидохме на ресторант. Пийнахме, спомнихме си за училище. Усещам аз, че още не му е минало. Гледа ме, мълчи! Жените веднага го долавят. Каза, че не бил женен, нямал нито време… и ме погледна така, сякаш искаше да ми каже „нито за коя“. Погали ме по ръката — някак нежно, сякаш се притесняваше, че ще я дръпна. И аз си помислих: защо пък не? Този човек от толкова години ме обича! Какво толкова, а той после ще има приятен спомен. И отидох при него. Апартаментът му изобщо не можеше да се сравнява с този на бившия ми мъж на „Кутузовски“. Мезонет, мозаечен паркет, камина. Видя ми се като дворец. Седнахме на дивана и започнахме да се целуваме. Той цял трепери от щастие, а аз се лаская. Изведнъж, тъкмо когато посегна да разкопчава сутиена ми, се спря, гледа ме право в шията. „Това, казва, отдавна ли го имаш?“ Ето тук имах една бенка. Изненадах се. Казвам му: „От десетина години, защо?“ Той изведнъж изгуби интерес към сутиена и взе да разглежда и другите ми бенки: под ухото, на слепоочието. „Виж какво, Инга — казва. — Отиваме в клиниката. Не ми харесва тая работа.“ Представяте ли си? Толкова години да мечтае за този миг и изведнъж: „отиваме в клиниката“… Я ми налейте. И сега като си спомня, настръхвам… Накратко казано, започна един кошмар: изследвания, лаборатории, рентгени. А няма време, времето минало. Божичко, какво преживях! Ако не беше Мират, сигурно щях да откача. Той непрекъснато беше до мен, не ми досаждаше, не ми се натрапваше с нежности. Първо искаше да ме изпрати в Австрия на операция. Луди пари за онова време, но ги събра. А после казва: „Не, не те пускам. За спасяване може и да те спасят, но ще обезобразят цялото ти лице. Тук ще те режа, лично аз. После аз ще те кърпя. Имам нова, революционна методика.“ Тогава той беше хирург с широк профил, но вече се канеше да се специализира като козметолог. Вярвах му като на Господ. Повече, отколкото на разните там австрийци… И съм била права. Той ме върна едва ли не от оня свят. Цялото ми лице накълца, премахна разни лимфни възли, изряза ми яйчниците — това се нарича хормонална профилактика. Но ме спаси. И през цялото време, докато бях без лице, цели дълги пет месеца — беше непрекъснато до мен. И ме обичаше, не по-малко, отколкото когато бях хубавица. Ако искате да знаете, точно тогава започнаха нашите отношения. И вече без никакво снизхождение от моя страна, а с благодарност, със страст, с любов. Тогава разбрах какво е истинска любов. За това съм му най-благодарна на Мират, повече, отколкото за спасения живот или за върнатата хубост. Каква ти върната! Когато той изпробва върху мен своя метод, станах много по-хубава, отколкото на младини. Ето, вижте.