— Напоследък всички пием минерална вода и се разхождаме — каза той и саркастично сви ъгълчетата на устата си. — Чували ли сте за водното заведение на доктор Лодер? Не сте? А в Петербург са осведомени за тази наша слабост. Завчера на инспекция дойде лично лейбмедикът Круиз и адмирал Козопуло, а това говори за августейше внимание. Е, инспекторите се изпокараха помежду си, защото бяха на различни становища.
— Какво е това водно заведение? — поинтересува се Данила. — Какво се лекува там?
— Какво ли не. Хер Лодер изнамерил на Воробьовие гори магичен минерален извор, чиято вода според твърденията му върши чудеса. Особено ако се съчетае с тричасова разходка по прокараната за целта алея. На старците тая метода връща апетита към радостите на живота, на дамите — младостта и хубостта. Е, не спасява от подагра. Изпил съм две кофи и съм изкуцукал по проклетата пътека един Господ знае колко часа, но както виждате, не съм захвърлил бастуна. Простолюдието зяпа как господата най-безсмислено шпацират по алеята напред-назад и се забавлява. Вече има дори нови думички: „голям лодер ме гони“ и „лодеря се“. Какво ще кажете?
Фондорин се усмихна горчиво:
— Виждам, че Москва доста се е променила. Когато я напуснах преди две години, всички си седяха вкъщи и избягваха да се събират на групи.
— Да, да — кимна князът. Устните му се свиха, челото се намръщи и стана ясно, че Давид Петрович може да бъде и сериозен. — Разбирам какво имате предвид. Помня и вашия случай. Съчувствам ви и съм възмутен. Но нима можех да попреча на Озоровски? Кой съм аз — само граждански губернатор. А той е главнокомандващ, генерал-аншеф, лично Маслов го подкрепяше. Такава е моята участ — да бъда подчинен на човек с подла душа, враг на просвещението и благородството. Уви, драги ми Данила Ларионович, златно-розови храсти в московския парк повече няма да видите. Сега умът и прекраснодушието не са на мода, всички се вълнуват само за телесността. Дори и да са останали някои радетели за общественото благо, те, поучени от вашия пример, са безмълвни и действат тихо, потайно. Разгласяването е опасно нещо.
— Напълно сте прав — каза Фондорин. — Но понеже стана дума за разгласяване, мога ли да попитам като най-близък роднина и покровител на Павлина Аникитишна какво възнамерявате да предприемете спрямо княз Зуров? Той нанесе на нейно сиятелство и на цялото ви семейство тежко оскърбление. Отвличане, утежнено с убийства — най-тежките престъпления.
Давид Петрович въздъхна и разтърка носа си между очите.
— Да, мислил съм за това. Павлина ми е свидетел колко бях възмутен, когато ми разказа всичко. Без да се замисля, седнах да пиша верноподаническа жалба до императрицата. Но на сутринта на ясна глава я прочетох и я скъсах. Защо, ще попитате? Ами защото няма сигурни доказателства. Някакви разбойници нападнали каретата в гората и убили слугите. В един от злодеите Павлина познала адютанта на Зуров. И какво от това? Адютантът ще отрича, а други свидетели няма. Освен, естествено, ако изключим този чудесен палавник — Долгорукой се усмихна и направи на Митя рогца. — Но дори и да е имало свидетели. На кого ще повярва царицата — на обожавания от нея Платоша или на тях? Естествено, подозрението й спрямо Фаворита ще остане. А когато е несигурна и подозрителна, нейно величество обикновено изпада в гняв. Върху кого ще се стовари той? Върху тези, които са дръзнали да огорчат богоравната императрица. Тоест, пак върху Павлина и върху… И върху нейните близки — снишил глас губернаторът.
Настана тишина, нарушавана само от попукването на дървата в камината.
— Е, поне сте откровен — Фондорин се изправи. — Ако имах щастието да съм на ваше място и притежавах правото да попечителствам Павлина Аникитишна, щях да постъпя другояче. Но както се казва, на бодлива крава… — той се поклони едновременно и на домакина, и на неговата племенничка. — Обещанието ми е изпълнено. Докарах ви Дмитрий. Разрешете ми да се оттегля. Ще върна дрехите на ваше сиятелство, щом се сдобия със свои. Желая ви, госпожо, всичко най-хубаво. Може ли на сбогуване да си кажа няколко думи с момчето?
Хавронска стана рязко и подаде ръка на Данила, но какво искаше да му каже, остана неясно, защото в този миг в салона влезе лакеят и гръмогласно обяви:
— На посещение при нейно сиятелство е дошъл действителният статски съветник Метастазио, пристигнал от Петербург. Моли да бъде приет.
Павлина рухна обратно на фотьойла. Лицето й пребледня и розовата рокля вече не й отиваше както преди.
Долгорукой пък, напротив, се надигна А. Фондорин замаха с ръце към лакея, но от стъписване не можа да продума нито дума.