Давид Петрович го погледна напрегнато и с нежелание стана, подпирайки се на бастуна си.
— Ако разговорът е официален, заповядайте в кабинета.
— А, не! — скочи Павлина. — Останете тук. Докато стигнете до кабинета, ще трябва да минете през една дузина стаи, а аз знам, че вашата подагра, мили чичо, не допуска дълги разходки. Данила Ларионович, бихте ли ме изпратили до библиотеката?
— За мен е щастие.
Фондорин хвърли застрашителен поглед към петербуржеца и изведе графинята.
Митя с радост би ги последвал, но бе принуден да остане в горещото си скривалище.
Италианецът изчака стъпките им да стихнат зад вратата и седна до княза.
— Господине — започна той бързо и напористо. — Вашата племенничка е красива, но глупава. Нека не си губим времето. По-добре да поговорим за бъдещето на империята, както подобава на държавни мъже. Знаете ли, че Нейно величество не е добре със здравето и днес-утре ще умре?
— Как? — трепна Долгорукой. — Толкова ли е зле? Одеве адмирал Козопуло в тесен кръг ни каза, че с усилие поддържа в Нейно величество жизнената сила, но аз не възприех приказките му сериозно. Нима?…
— Да. Дните й са преброени. Великата епоха наближава края си. Какво ще последва по-нататък — това е въпросът. Какво ще бъде новото царуване? Ера на светлината и справедливостта или триумф на безумието? Платон Александрович знае за вашите просветени възгледи и аз не се съмнявам в отговора ви.
— Да, разбира се, аз съм за светлината и справедливостта — съгласи се губернаторът, — но бихте ли изразили мисълта си по-ясно?
Секретарят кимна:
— Щом желаете. Кой: Внука или Наследника? По-ясно и по-кратко от това според мен няма накъде.
— Честно казано, не знам — тихо продума Давид Петрович. — Ние, московчани, сме далеч от великосветските проблеми, нищим предимно слухове и мнения на петербургските си приятели…
— Внука — отсече Метастазио. — Само той. Наследника е глупав и капризен. Изобщо не е с ума си!
— Но нима е възможно в разрез е реда за наследяване…
Секретарят отново го прекъсна:
— Ако в момента на кончината на Великата императрица Платон Александрович все още е в силата си, много е възможно и дори неизбежно. Лошото е, че Светлейшият се е побъркал по племенницата ви и върши глупости. Той се е поболял от страст. Ако не получи исканото лекарство незабавно, ще погуби и себе си, и бъдещето на Русия. Е, помогнете му да получи малкото, което иска! — Метастазио се наведе и хвана княза за лакътя. — Можете да го направите! Бяс ме хваща, когато се замисля от какви незначителни неща зависи съдбата на една велика държава! А така също моята и вашата съдба.
— Моята и вашата? — попита губернаторът с особен израз на лицето.
— Да! Да не си мислите, че се грижа само за своята участ? Естествено, аз не съм си враг. И ако се възцари най-големият неприятел на моя покровител, съдбата ми ще бъде печална. Но и вие ще си изпатите. Вашите противоречия е Озоровски са известни. Той е свързан с Прохор Маслов, а Маслов единствен от целия дворец демонстрира внимание към Наследника. Началникът на Секретната експедиция е заложил на Гатчинеца, в това няма никакво съмнение! Повярвайте ми, аз съм добре осведомен. Озоровски мечтае да се отърве от вас, изпраща пагубни за вас релации и ако все още сте на заемания пост, то е само благодарение на благоразположението на Платон Александрович. Ако победи партията на Наследника, ви чака незабавна оставка и немилост.
Давид Петрович охлаби вратовръзката си, сякаш изведнъж му стана задушно.
— Трябва… да се посъветвам с приятелите си…
— По-добре станете наш приятел и тогава Москва ще ви принадлежи. Градът се нуждае от твърда, но просветена десница. Е?
Давид Петрович мълчеше.
Няма да устои, ще омекне, опасяваше се Митридат.
Зад гърба му в камината нещо силно изпука и Митя, без да иска, подскочи.
Ох!
Параванът се разклати, стовари се на пода и пред взора на обърналите се политици застана малкото момче с ококорени от ужас очи.
— Impossibile! — промърмори Метастазио. — Откъде се взе пък той?
Изглежда, победеният Пикин му беше разказал за Данила, но не и за Митридат. Значи, капитан-поручикът не бил толкова долнопробна личност?
— Това е Митюша, възпитаник на моята племенничка — успокои петербуржеца домакинът. — Той е още дете, не се притеснявайте. Решил е да играе на криеница. Върви, душичке, иди да си потичаш някъде другаде. Нали виждаш, че с този господин…
Италианецът скочи бързо и тръгна към Митя.
— Ааа!!
Рицарят Митридат с вой се втурна край стената и като куршум изскочи навън. Сам не разбра кога мина през дългата анфилада и нахлу с вопъл в библиотеката: