— От Орденския капитул ли?
— Още по-висока — тихо изрече губернаторът, който с всеки изминал миг ставаше все по-уверен. — Най-високата.
— Нима Дмитрий си е навлякъл гнева на Великия маг? — Фондорин също погледна Митя, но без страх, а по-скоро с любопитство. — Но с какво?
— Не знам. Но аз получих послание от Великия маг — Давид Петрович тържествено вдигна пръст. — Със знака на Секновението! Как бих могъл да не се подчиня? Аз съм брат от Авраамовия градус, дал съм трети обет!
— Какъв е този трети обет?
— Не знаете ли? Ах, да, та вие не сте се издигнали по-високо от първи градус, а това още не е истинско членство. При нас йерархията се отчита според обетите за подчинение. Колкото по-строго и самоотвержено е послушанието, толкова по-висок е градусът. Най-младшите рицари, братята на Многострадалния Йов, дават най-обикновения обет да изпълняват нарежданията на по-старшите безропотно. Трети градус, братята Иисусови, дават клетва, да се възкачат на кръста, ако трябва. А тези, които като мен са удостоени с четвърти градус, се заклеват в името на Доброто да умъртвят и собствения си син, както библейският Авраам. Петият градус се нарича Фаустов и в какво се изразява неговият обет, на мен не ми е известно.
— Не е трудно човек да се досети — сви рамене Фондорин. — В готовност по заповед на по-старшия да се отрекат от собствената си душа. Обикновено всеотдайната борба в името на Доброто свършва така. И кой е вашият Велик маг?
Князът се засмя, сякаш Данила бе изрекъл не много прилична, но доста смешна шега:
— Известно ми е само, че предишният Велик маг почина по-миналата година, след като си назначи приемник. Кой е той, знае само един човек — самият приемник. Защото членовете на Капитула виждат Великия маг веднъж, на церемонията по посвещаването, където той не сваля маската си. После получават от него само нареждания и послания. На мен като на Авраамов брат са ми подчинени трима рицари от трети градус, чиито имена няма нужда да знаете. А над мен е поставен един Фаустов брат, чието име изобщо няма да ви кажа. Писмото от Великия маг стигна до мен чрез него, чрез щафета.
Данила отново хвана губернатора — този път за лакътя.
— Казвайте какво пишеше в писмото! Не, по-добре ми го покажете.
— Не ми ли вярвате? — горчиво се усмихна Долгорукой. — Да не си въобразявате, че сам, по собствен произвол, съм решил да гоня с ятаган в ръка момчето? С моята подагра! Добре, последвайте ме. Писмото е в кабинета ми. Но при едно условие — погледна Митя изпод вежди. — Той трябва непрекъснато да е до вас, не го оставяйте.
— Сега вече и през ум няма да ми мине да го оставя — обеща Фондорин, хвана Митридат за ръката и я стисна лекичко: не се страхувай.
Митя не се страхуваше. От какво да се страхува, щом е с Данила. Само дето му се виеше свят. Какви са пък тия сатанофаги? Какъв маг? Какво искат те от седемгодишен човек?
Отново низ от празни стаи. И Долгорукой, и Фондорин куцаха — първият заради подаграта си, вторият, защото беше само с една обувка.
Князът погледна изкосо краката на Данила.
— Да не се канехте да си лягате? Но защо в библиотеката? Стаята, която са ви дали, не е ли хубава?
— Не сменяйте темата! — застрашително му подвикна Фондорин. — Трябва да видя доказателството, че не лъжете!
В кабинета губернаторът откри тайно шкафче, скрито зад портрета на Нейно величество, извади кутийка, а от нея — тесен плик. Целуна го и го подаде на Данила.
— Ето, прочетете го.
Фондорин разтвори писмото и погледът му пробяга по листа. По лицето му премина тръпка на погнуса.
— Аха, мисля, че знам кой е вашият маг. Дмитрий, чуйте тази любопитна епистола:
От Отеца и Велик маг до Членовете на Капитула, а с тях и до Фаустовите и Авраамовите братя, намиращи се в столиците и на пътя помежду им, в Новгородското и Тверското наместничества. Делото, на което служим, е в смъртна опасност. Неизчерпаеми са злините на Сатаната. Сега той е изпратил да ни погуби пратеник, който има външност на малко дете, но е дявол. Може да бъде опознат така: на ръст е осемдесет и няколко сантиметра, лицето му е кръгло, косата кестенява, очите кафяви, но особено забележителен е знакът на Луцифер върху главата му — бял кичур около шест — седем сантиметра и не говори, както говорят малките деца, а по научному. Повелявам да бъде изнамерено това дяволско джудже, което пътува от Санкт Петербург за Москва, и щом бъде забелязано, веднага да се унищожи. Словесата му да не се слушат, че са пълни с лъжа и съблазън. Да се смаже незабавно без никакво съмнение като отровна гад. На братята с градус по-нисък от Авраамовия, които не са дали високи обети, също заповядвам да търсят малкия дявол, но да не предприемат нищо срещу него, а най-паче да не влизат в разговор с него, само да съобщят на рицаря, който е по-старши от тях. А той е длъжен да унищожи малкия враг сам, собственоръчно.