— Отдолу има двоен кръст, който е и Знак на Секновението — печатът на Великия маг, чувал съм за него. Е, какво ще кажеш за това, Дмитрий?
— Нима?… — ахна Митридат.
— Така изглежда. Бива си го нашия черноок приятел, нали? Наистина е маг, циркаджия. Само е да прави фокуси по панаирите.
Митя усети как изтръпва отвътре. Та това е Метастазио, неуморният италианец! Не му стига властта на приближен до Фаворита, ами на това отгоре бил и Велик маг на таен орден!
— Браво на нашия княз — поклати глава Фондорин. — Ами Мирон Любавин? А са хора просветени! Какви пратеници на Сатаната, какви дяволчета? Опомнете се, Ваше Сиятелство! Не живеем по времето на Игнасиус Лойола, а в края на осемнайсети век!
— Какви посланици на Сатаната ли? — Давид Петрович се направи, че е изненадан от нелепия въпрос. — Ами кой според вас удави в кръв половин Европа? По чие внушение в родината на Просвещението главите хвърчат от ешафода като зелки? Това е той, Врагът человечески, това е негова работа! Усеща, че му иде краят. Аз в Бога не вярвам, но в Дявола вярвам, защото виждам делата му ежечасно, а Божиите изобщо не съзирам. Заобиколени сме от зло, от долни страсти, от неправда, от насилие над слабите. Че къде е Бог? Не, господине, ние, хората, сме принудени да се борим със Сатаната сам-сами, никоя висша сила няма да ни помогне. А Сатаната е хитър, изобретателен, многолик. Пугачов какъв беше, не беше ли негов пратеник? Ами граф Калиостро? Или по-скорошните Марат и Робеспиер? Сатаноборците се опитват да издигнат храма на хармонията и благонравието, а Нечистия подкопава основите му, залага мини. Дяволът не е с копита и не е с рога. Ту се превърне в сладкодумен мислител, ту в прекрасна девойка, ту в почтен старец. Някой човек може да се събуди сутрин и изведнъж да види Сатаната в огледалото, докато гледа собственото си отражение. Защото Сатаната е и вътре в нас! Та защо да се чудим, че той е избрал за нуждите си плътта на едно дете? Много е хитро, кой ще се страхува от невинно дете?
— Но защо? От каква потребност? — вдигна ръка Данила. — Каква е тази доброволна заслепеност!
— Не знам — отсече Долгорукой. — Стига ми, че това е известно на най-достойния и най-мъдрия от нас, на Великия маг. А слепецът, господине, сте вие. Малкият дявол ви е омагьосал, както преди това е омагьосал Павлина. Съвземете се! Не възпирайте, а по-добре ми помогнете да смажем това чудовище. Вижте очите му! Нима децата имат такива очи? — той посочи с треперещ пръст лицето на Митя.
Данила го погледна и въздъхна.
— Да, очите му не са като на седемгодишно момче. Твърде тъжни са, защото през малкото си години Дмитрий вече е видял много злини и низости. Хубава крепост на хармонията и справедливостта ще издигнете, ако за хоросан използвате кръвта на децата. Помислете си за това, когато имате малко свободно време — той пусна лакътя на княза и отстъпи назад. — Няма да ви докосна, макар да заслужавате наказание. Благодарете се на племенничката си. Но настоявам незабавно да докладвате по вашата щафета, че търсеното дете е намерено и затова преследването му трябва тозчас да спре.
— Невъзможно е! Нещастнико, вие не разбирате…
— Млъкнете! — повиши тон Фондорин. — Да, знам, че във вашия орден не се противоречи на заповедите. Но знам също и че в най-скоро време вашият маг ще получи откуп за Дмитрий… — той се закашля и продължи глухо: — Безценен откуп. Присъдата ще бъде отменена. Давам ви думата си на Данила Фондорин.
Князът присви очи.
— Виждам, господине, че знаете нещо, което аз не знам. И понеже ми е ясно, че сте човек на честа, трябва да ви вярвам. Но ако бъркате?
— Няма да е трудно Дмитрий да бъде намерен. Още днес ще го откарам в имението на родителите му — село Утешителное, Звенигородска околия. Ние няма да останем в дома ви нито миг повече.
— Не, не! — възкликна губернаторът. — Много добре разбирам, че след случилото се ви е неприятно да сте под един покрив е мен, но ви умолявам да останете поне до утре сутринта. Къде ще тръгнете по нощите? Аз самият ще замина ей сега. Вилата ми в Подмосковието е само на час път от заставата. В това, което казвате за хоросана и кръвта на детето, виждам известна глобална идея, върху която човек трябва да се замисли — и Давид Петрович с покруса закуца към вратата.
— Ха така, замислете се — извика подире му Данила. — А когато стигнете до единствения възможен извод, ще ви разкрия тайната на Великия маг. Ще останете смаян! — после се обърна към Митя и смирено сложи ръка на гърдите си.