— Безмерно съм виновен пред теб, клети мой приятелю! Ти едва не изгуби живота си заради моята мудност. Сега си спомням, че чувах долитащите ти отдалеч викове, но не си дадох труда да се замисля за техния произход, защото бях не на земята, а на небето.
— Как така на небето? — поинтересува се Митридат, но тутакси се сети. — А, в алегоричен смисъл. Сигурно сте се замислили върху някоя възвишена материя и сте се зареяли с мислите си в поднебесните сфери?
— Точно така, в поднебесните — прошепна Фандорин, загледан над събеседника си. — Където мислех, че обикновените простосмъртни нямат достъп! Кратък миг на забрава! — той потръпна. — Но разплатата за него можеше да бъде ужасна! Ти едва не загина! Ето още едно потвърждение на максимата, която гласи, че разумът не е за щастливците. Щастието не е за разумните хора. Можеш ли да ми простиш, малки мой мъченико?
От тия думи на Митя много му домъчня за него си. Той изхлипа.
— Аз виках, виках, пресипнах от викане, а вас ви няма и няма. Помислих си: край… Всички са против мен, нали? За тях аз съм дявол, изчадие адово, нали? Какво съм им направил? Ту искат да ме удушат, ту да ме удавят, ту с ятагана!… Ъъъ! — и се разрида с глас, като обхвана Фондорин. Той пък се смути, взе да гали мъченика по главата и да мърмори извинения, а Митя така изпадна в самосъжаление, че чак се разхълца. — Аа, проклети масони! — току подвикваше несвързано той. — Откъде се взеха! Сякаш нашите злодеи са се свършили!
Ръката, която го галеше по темето, се спря.
— Не си прав за масоните. Недей да бъдеш като невежите, които смятат това добродетелно движение за дяволски заговор.
— Какви са тогава, ако не са заговорници? — попита Митридат през сълзи. — Все имат някакви тайни, все се крият от хората.
— Дори да са заговорници, не го правят по своя воля, а защото в света все още управлява Злоглупостта, а привържениците на Доброразумността са малобройни и им се налага да действат тайно. Да се върнем в библиотеката, приятелче, там останаха дрехите ми. А пътьом ще ти разкажа за масоните. Само, моля те, недей да ридаеш повече, че ми се къса сърцето — Данила хвана Митя за ръката и го поведе през стаите в обратната посока. — Лошото не е, че има масони, а че има истински и лъжливи масони. Кои са свободните зидари? Те са добри и разумни хора, които в началото на нашия просветен век са си поставили високата цел да преустроят зданието на обществото. В сегашния си вид тая постройка е нещо средно между затвор и кочина. А масоните мечтаят да издигнат прекрасен и благороден храм, където да господстват братската любов и милосърдието. Истинските братя зидари са онези, които разбират, че храмът трябва първо да е изграден в душата и чак после той може да бъде овеществен. Но естествено са се намерили доста високомерни и ограничени хора, които са създали собствени обединения по примера на масонските, преследвайки съвсем други цели.
— Какви? — през нос попита Митя и забърса мокри бузи с ръкава си.
— Власт — кратко отговори Фондорин. — Барон Рейхел, най-достойният от руските зидари, казва: „Всяко масонство, което има политическа цел, е фалшиво.“ По-ясно от това не може да се каже.
Двамата влязоха в библиотеката, която изглеждаше така, сякаш там доскоро се бяха били или буйствали. По пода се валяха дрехи, включително най-неочаквани неща като червена панделка или копринен чорап. Поставката за четене на книги беше катурната и те се бяха разпилели. Канапето се беше преместило до стената и се беше килнало с вирнато счупено краче. Митя въпросително изгледа Фондорин, но той или не забеляза безредието, или сметна, че не си струва да му обръща внимание. Панделката и чорапа мушна в джоба си, обу си другата обувка, вдигна жилетката си от глобуса, камзола от стола, като междувременно продължаваше да говори.
— „Среднощна звезда“, в която членуваха Мирон Любавин и домакинът на този дом, се смяташе за сериозна ложа, там не се приемаха глупци и безделници. Според слуховете към „Звездата“ е принадлежал и самият Наследник. И понеже са се отнасяли с Негово височество като с прокажен, твърде явните честолюбци страняха от „среднощните“. Не знам какъв е бил по-нататъшният ход на събитията, защото станах горски отшелник, но не е трудно да се досетя — Данила започна да си връзва вратовръзката, но без огледало не успяваше — възелът ту ставаше крив, ту изобщо не ставаше. — Предполагам, че твоят ненавистник и главен враг е бил член на „Среднощна звезда“. Заемал е някоя от най-високите длъжности, които дават достъп до пълния списък на членовете: бил е майстор, приор или генерален визитатор. Същевременно е бил и брат от Ордена на сатанофагите, най-тайнствения от всички. Когато предишният Велик маг е решил да определи за свой приемник Метастазио (това не говори много добре за покойния), далновидният италианец е започнал да привлича в редиците на сатаноборците най-будните измежду „среднощните“, още повече че по онова време ложата тъкмо е трябвало да прекрати съществуването си. Сатаноборците обаче, които спазват особена конспиративност и затова не са известни на широкия кръг от масони, са решили да не се разтурят, напротив, затегнали са редиците си, като са привлекли хора, подобни на Долгорукой и Любавин.