Капитанът измери Фондорин с поглед и се усмихна зловещо:
— Този хлапак е крадец. Откраднал е от кабинета на негово сиятелство един ценен документ и князът е сигурен в това. А за вас, господине, съм предупреден. Ако възпрепятствате закона, ще наредя да ви вържат — и кимна към стражите, взети очевидно за в случай, че Данила буйства.
— Нищо не съм крал! — извика Митя.
— Не е моя работа. За това си има съд. Ако не е крал, ще го пуснат.
— Капитане, вие сте добър, разумен гражданин и сигурно имате голям опит в борбата с пороците — смени тона Данила. — Погледнете това дете. То е само на шест години. Дори да е взело нещо чуждо, то не е заради престъпен умисъл, а само заради невинно любопитство. Къде се е чуло и видяло да се арестуват малки деца?
Митя разбра, че Фондорин както винаги се опитва да пробуди у полицая доброто начало.
Уви, капитанът не желаеше да слуша увещания.
— Не е моя работа — повтори той. — На мен ми е наредено и аз изпълнявам. Отстранете се! И имайте предвид, господине, че който оказва съпротива на служителите закона, сам става престъпник. Ей, вие, махнете този човек.
— Забелязвам — обърна се Данила към малолетния си приятел, — че в Русия почитат Науката повече от Добрата Дума.
Знаейки вече какво ще последва, Митридат се сви.
Фондорин приложи английската си наука диференцирано. На по-ниските чинове раздаде по-малко учение — цапна ги, единия с лявата ръка, другия с дясната. Бързо и леко, но и двамата седнаха на пода и изтърваха алебардите си. Затова пък не пожали наука за офицера: млатна го по челото от все сърце, здравата. Така че капитанът се озова на пода не в седяща, а в легнала поза, затвори очи и простря ръце встрани.
— Извърших насилие над служителите на закона — тъжно продума Данила. — На същия онзи закон, за уважение към който винаги съм призовавал. Капитанът беше прав да ме предупреди — сега вече съм престъпник пред обществото и ще отговарям за деянието си.
Стражите го гледаха отдолу нагоре със страх. Пострадалите им уши (на единия дясното, на другия лявото) бяха пламнали и подути.
— Не треперете, честни служители — обърна се към тях нарушителят на закона. — Ще се предам в ръцете ви и ще изпълня гражданския си дълг, но преди това съм длъжен да изпълня човешкия. Нали сте съгласни, че последният е по-висш от първия?
— Точно така, ваше благородие! — гракна единият от полицаите.
А вторият просто закима, но многократно и доста усърдно.
— Ето, видя ли, Дмитрий — засия Фондорин. — Чрез Науката Добрата дума по-бързо стига до умовете.
— Само не до ума на капитан Собакин — посочи Митя безчувственото тяло.
— Не се притеснявай за него. Предизвиках само леко сътресение в неговия краниум, поради което ще се смекчи мозъчната му субстанция. Това ще е само от полза за този инат, защото мозъкът му не е достатъчно гъвкав. Приятели мои, сложете началника си да седне. Ще направя два малки разреза под ушите му, да не би, пази Разум, кръвта в главата му да се застои. Не се плашете де! Аз съм лечител и знам какво говоря.
След като оказа помощ на пострадалия, Данила сложи ръце върху раменете на полицаите — по най-добронамерен начин, но те и двамата веднага се разтрепериха.
— Я ми кажете, братлета, пеша ли дойдохте тук?
— Съвсем не, ваше благородие! Пристигнахме с шейна!
— Чудесно. Имам към вас една много гореща молба. Преди да ме арестувате, нека откараме това дете при родителите му. Мога ли да разчитам на вашето разбиране?
Отговорът беше положителен и толкова бърз и пламенен, че Фондорин едва не се просълзи.
— Тогава да тръгваме! — възкликна той. — Да не губим време, вече наближава осем, а пътят е дълъг. Е, момчета, конете в полицията добри ли са?
— При нас в Тверска част са най-добрите в цяла Москва!
В антрето Данила поиска да донесат за Митя някое от кожените палта на княза, което да е по-късо, за себе си взе наметалото на полицейския офицер, като каза, че не желае с нищо повече да бъде задължен на безчестния домакин. Лакеите, вече уведомени за печалната участ на капитан Собакин, изпълняваха указанията му без никакви възражения.
— Няма ли да се сбогуваш с Павлина? — тихо попита Митя. Данила тръсна глава:
— Не, няма нужда! След това, което се случи помежду ни… И като знам какво я очаква… Не, не… Сърцето е крехък механизъм. Ако непрекъснато го подлагаме на въздействието ту на огнен плам, ту на леден студ, то може да не издържи. Да тръгваме, да тръгваме!
Хвана Митя за ръката, изскочи навън. Полицаите послушно пристъпяха след него.
Когато наближиха Драгомиловската застава, където светеха лампи и блестяха щиковете на гарнизонните войници, Данила каза на стражарите, които седяха един до друг на капрата: