Седна на леглото и скри лицето си в шепи. Идеше му да се разридае, но не можеше — през годините на зрелост се беше отучил да плаче.
Къде ли е Мира? Преди да му завържат очите, той видя, че я качват в друга кола. Може момичето да е тук, в някоя съседна стая?
Той скочи, почука по едната стена, после по другата. Никакъв отговор. Няма ли я там? Или не иска да общува с предател?
През следващия половин час Николас съществуваше горе-долу в следния режим: седне на леглото, помучи от омраза и отвращение към себе си; после почне да чука по едната стена, по другата; отново се връща на леглото.
Имаше и заключена врата, но той не отиваше до нея. Когато трябва, тя сама щеше да се отвори.
Така и стана.
Вратата се отвори. На прага стоеше старият познат, когото Николас беше нарекъл Чипоносия. Мутрата му, както винаги, тъпа и безчувствена. Не каза нито дума, само го повика с ръка, в смисъл: чакат те.
От стаята Фандорин се озова в квадратен вестибюл и бързо се огледа.
Стандартен тристаен апартамент. Пред една от затворените врати, седи на фотьойла другият му познат, Макс, който му кимна и дори леко се усмихна, и то май без никаква подигравателност. В онази стая сигурно е Мира. Чула е почукването, но не е пожелала да му отговори. Нищо чудно…
Чипоносия побутна пленника в другата посока.
През хола, покрай банята и тоалетната, той вървеше през коридора към светещата през матовото стъкло кухня. Оттам се чу мъжки глас, после женски смях.
Клиентът и изпълнителката празнуваха успеха на операцията. Е, нямаше почерпка, само бутилка арманяк и една чаша пред Ястиков. Жана размахваше сгъната на две банкнота от хиляда рубли. Постничък хонорар за толкова виртуозно свършена работа, мрачно си помисли Фандорин.
— Ето го и нашия герой! — приветства го Жана. — Заповядайте, Николай Александрович. Чувствайте се като у дома си.
Тази посредствена шега толкова й хареса, че победителката избухна в смях. Извади от джоба си кръгла сребърна кутийка, изсипа върху банкнотата малко розов прашец, прекара пръст по него, после отметна глава и го смръкна.
— По-полека, милинка, по-полека — с усмивка каза Олег Станиславович. — Ясно ми е, че си здраво момиче, но много зачестяваш.
— Знам си нормата — отговори Жана, като се направи на алкохолик, на който му се заплита езикът, а очите се мъчат да се фокусират на върха на носа. И отново й стана смешно.
— Недейте да стърчите като скулптура на Церетели. Седнете — заповяда Ястиков. — Да си поговорим делово. Жаночка, кажи-речи, си свърши нейната част, и то най-блестящо, но на нас двамата, Фандорин, още ни е рано да се отпускаме. Какво знаете за мен?
— Че сте гад и измамник — мрачно отговори Ника, усетил, че е стигнал до състоянието, когато възпиращият механизъм на страха и самосъхранението вече не действа и човек иска само едно: всичко да свърши колкото може по-скоро.
— А, оня перко ли имате предвид? Между другото, Жаночка, ти така и не ми обясни къде се е научил да борави с експлозиви. Ами ако все пак има съучастник?
Тя отговори уверено:
— Няма. Проверила съм всичките му контакти, всичките му познанства. Той е абсолютно ясен психар единак. Колкото до експлозива, през осемдесет и шеста е правил серия от репортажи за нашите сапьори в Афганистан. Тогава е можел да се понаучи, няма къде другаде. Между нас казано, нищо сложно — залепяш пластичния взрив и натискаш копчето. Отпусни се, Олежек, не задръствай хубавата си главица с излишни притеснения.
Ястиков изчака насмъркалата се с кокаин жена вамп да се накикоти и продължи:
— Добре, психар. Но благодарение на него Жана стигна до вас. Вие, Фандорин, ми помогнахте да получа стратегическо предимство. Останалото е въпрос на техника. Но пак трябва да се внимава — той изведнъж намигна на Николас и му прошепна съзаклятнически: — Знаете ли защо сте още жив?
— Не — отговори Фандорин, без изобщо да се изненада от смяната на тона. — Защо?
Ястиков си сръбна от чашата, изжабури се и преглътна. Очите му блестяха почти като на Жана. Стратегът явно бе доста пийнал.
— Защото още не сте изчерпали своята полезност — той многозначително вдигна пръст. — Утре, тоест вече днес, ще има преговори. Както разбирате, темата е деликатна, затова прекият контакт е изключен. Ще трябва посредник и вие сте идеален за ролята. Куция ви има доверие, а ние… ние ви държим за ахилесовата пета. И си сътрудничим с вас, защото вашата ахилесова пета е бащиното ви чувство.