— Каламбур — прихна Жана. — Де го чукаш, де се пука. Нали не сте забравили за Ерастик и Ангелиночка? А, наш прекрасни баронете?
Николас трепна. Заобикалящият го свят свали от очите на магистъра милосърдното було на безразличието и му разкри ситуацията в цялата й садистична голота. Да, да, освен страха за собствения живот съществува и друг страх, доста по-голям — за хората, които обичаш. Как можа да го забрави, подъл егоист!
— Виждам, че помните — със задоволство кимна Ястиков. — И тъй, на сцената ще се срещнат двама Благородни Бащи. Какво е някакъв си жалък химкомбинат пред подобен вулкан от родителска обич? Защото предполагам, че Куция ви е обяснил за какво съм предприел цялата тази мелодрама?
— Да. Вие искате да започнете да произвеждате „суперрелаксан“. Да направите всички в Русия наркомани.
— Куция ли ви го обясни така? Аз да не съм антихрист, че да зарибя цяла Русия? — Олег Станиславович поклати глава. — Браво на Куция! Направо е за Холивуд да снима филми на ужасите. Не, Фандорин, нямам нужда от цяла Русия, стигат ми само няколко милиона изроди, които да си хапват от моите таблетки и да ми дават паричките си, и то по най-легален начин. По дяволите, та половината козметични фирми се занимават със същото: пробутат на някоя мадама крем против бръчки и после тая нещастница вече не може без него, цялата й мутра провисва. — Обвинението в антируски амбиции беше извадило аптекаря от равновесие и той не можеше да се успокои. — Ами той? Държи едва ли не всичките ни гранд-дами изкъсо като кученца. Веднъж годишно те трябва задължително да ходят при него за поредната доза хубост. Гениално измислено, шапка му свалям. Какъв лобистки механизъм е изобретил само! Чрез клиентките си може да получи от мъжете им каквото пожелае. По-яко е от депутатски имунитет! Ами да, защото ако не дай Боже на Мират Виленович му се случи нещо, у нас лъскавите списания ще трябва да се забранят — половината прочути хубавици ще се превърнат в чудовищни жаби. А на Куция все не му стига. Че и моят „Илич“! — Ястиков удари с длан по масата. — Всичко нагласих, всичко подготвих, уредих приватизирането му. Толкова сили, толкова време изгубих, да не говорим за парите. А той — наготово!
Всеки човек, ако го изслушаш добре и застанеш на неговата позиция, е посвоему прав, помисли си Николас. И за да пропъди проклетата интелигентска обективност, попита:
— Вярно ли е, че продължителната употреба на „суперрелаксан“ се отразява върху репродуктивната способност?
На веселата Жана въпросът се видя смешен, но Олег Станиславович се отнесе към него сериозно:
— Да, и това най ми харесва. Всеки човек сам избира какво да прави с живота си. Ние живеем в свободна страна. Ето, и Жаночка обича „розово фламинго“, но за нея това е нещо като чаша кафе. Прекалено висок интензитет на нервната енергия, бясно ниво на адреналина и дрогата изпълнява функцията на модератор. А „суперрелаксан“ ще кльопат изродите, които обичат да грухтят и да се валят в лайна. Ние е вас, Николай Александрович, имаме ли нужда да възпроизвеждаме изроди? Ако беше на мен, щях да смесвам препарата си безплатно с евтината водка и с разните там долнопробни питиета, за да не се раждат дебили — Ястиков покровителствено потупа Николас по ръката. — Вие сте образован, мислещ човек, нали? Кажете ми, нима всички нещастия на човечеството не са от това, че ние, хората, сме прекалено много на този свят? Съответно девалвира цената на отделната личност. На какво прилича „Тверская“ в разгара на деня? На кутия сардели в пикантен сос. Ако бяхме хиляда пъти по-малко, нямаше да има нито престъпност, нито убийства, нито социални пороци. И щяхме да се уважаваме взаимно хиляда пъти повече. А ако на това отгоре престанеха да се размножават слабите, глупавите, непотребните (а наркоманите стават точно такива), целият ни биологичен вид щеше да стигне до невероятна степен на развитие. Този нов свят щеше да е прекрасен, а не като сега. Какво се усмихваш, Жануля? Не съм ли прав?
— Прав си, Шопенхауер, прав си — тя се понадигна и се надвеси към него през масата. — Дай да те целуна, спасителю на човечеството.
Олег Станиславович се дръпна уж уплашен.
— Моля, без сексуални аспирации, мис Богомолова! Нашите отношения са чисто делови.
При тия думи по лицето на Николас сигурно се беше изписала известна почуда, защото Ястиков сметна за необходимо да поясни:
— Какво си мислехте, че ние с Жана сме в съюз на любящи сърца ли? Не, Николай Александрович. Първо, отношенията между клиент и изпълнител трябва да са платонични, това е азбучна истина. И второ, аз бих си помислил дали да си легна с тази опасна личност. Животът още не ми е омръзнал. Току-виж се отнесла и ме удушила. Или ме затисне насън като селянка бебето си.