Жана се усмихна:
— Пък се хвалеше, че си сексуален терорист — запали пурета и дръпна мечтателно. — Ах, момчета, не можете да си представите какъв кеф е да се чукаш с обекта на поръчката.
— С кого? — не разбра Николас.
— С този, който са ти поръчали. Това е любимият ми номер. Да свършим заедно — и аз, и него. Невероятен екстаз! Знаете ли защо направих документите си на името Богомолова? Защото женската богомолка, като се начука с мъжкия, веднага му отхапва главата. Ам! — щракна зъби тя пред носа на Фандорин.
От изненада той едва не падна от табуретката. Сред веселия смях на клиента и изпълнителката си спомни сцената с неуспешното съблазняване в „Холестерин“ и потръпна.
Все още засмян, Ястиков целуна ръка на Жана.
— Не можете да си представите какво страшно оръжие са тези тънки ръчици и пръстчета с маникюр. Покажи му, котенце.
Снизходително усмихната, Жана взе чашата, стисна я леко с палеца и кутрето си. Стъклото изхрущя и се изсипа върху масата.
— В моята професия е много удобно да си жена — тя издуха облаче дим и тръсна пурата си в парче от чашата. — Онзи път, на шосето, вие, Николай Александрович, щяхте ли да дойдете до джипа, ако на волана не беше жена? Такава женствена, безпомощна, а? От моите глупаци избягахте неведнъж, но с мен номерът не мина. Аз най-напред ви направих: мац-пис-пис, а после цап!
Никога преди Фандорин не беше срещал жена, която поне малко да прилича на Жана. Когато я гледаше, когато я слушаше, хем го дострашаваше, хем му беше интересно.
— Бихте ли ми казали, защо сте… такава? — попита той. — Не знам как да се изразя… Такава безмилостна, такава безчовечна.
Възгрубата дума се откъсна от устата му сама и Николас се уплаши, че Жана може да се докачи. Но не, тя май бе дори поласкана. Попита го:
— Искате да знаете кое ми е моторчето ли?
— Моля? — учуди се той.
— Във всеки човек има едно моторче, което ръководи всичките му действия. Аз мога веднага да го видя. При Олежка например то се нарича „яд“. Ти, съкровище, живееш и непрекъснато те е яд на всички наоколо. В детската градина си вземал играчките на другите деца не защото са ти изтрябвали техните лопатки или колички, а от яд. Сега пък отнемаш контролния пакет акции. А при вас, Николай Александрович, моторчето се нарича „умереност“. Вие искате винаги и във всичко да спазвате чувството за мярка, за приличие, разните там правила и така нататък. А пък аз съм от хората, чието моторче е любопитството. Такива са предимно момчетата, но има и момичета. Като малки откъсваме крилцата на пеперудите или избождаме очите на някое мишле, което сме хванали — не от садизъм, а от любопитство. Искаме да видим какво ще стане. После, като пораснем, любопитството ни започва да се разпростира върху различни неща. Ставаме велики учени, първооткриватели. Или в моя случай специалисти по любопитните ситуации, най-любопитната от които е смъртта. Съгласете се, че смъртта е най-интересното събитие в живота на всеки, нали? — Жана премести оживения си поглед от единия мъж към другия. И двамата си мълчаха, само че Ястиков с усмивка, а Фандорин без. — Толкова пъти съм го виждала и все не ми стига. Колкото повече, толкова по-интересно. Най-напред се изненадвах, че никога не мога да позная кой как ще умре. Случва се някой юначага, същински Рамбо, в последния момент да захленчи като дете. Или обратно: някой мухльо, почти безполов никаквец изведнъж вземе, че се усмихне така спокойно, така красиво, да му се не нарадваш. Сега вече се научих да познавам, но пак може и да сгреша. Във вас обаче — тя погледна Николас преценяващо — съм сигурна. Ще умрете като герой, готова съм да заложа десет хиляди.
— Става! — веднага реагира Олег Станиславович. — Приемам: десет хиляди в зелено.
Макар да подозираше, че това не е шега, Ника не се уплаши много. Бездруго му беше ясно, че жив няма да се измъкне. Поне да спаси децата.
А Жана продължаваше да го изучава с присвития си поглед на чревоугодник.
— Няма да моли за нищо — прогнозира тя. — Камо ли да плаче. Изобщо няма да каже нито дума, ще сметне, че е под достойнството му. Ще затвори очи или ще погледне към небето. Общо взето, ще умре красиво. И за това, Николай Александрович, после ще ви целуна. Винаги правя така, когато някой умира красиво.
Ето тук, когато си представи тази посмъртна целувка, той се уплаши до гърч. И злобно си помисли: ще вземеш десет хиляди друг път, нарочно ще вдигна вой до бога.
— Хайде, коте, стига — каза Ястиков. — Че ще се престараеш. Човекът вече схвана, осъзна го. Нали схванахте, Николай Александрович?
— Схванах — отговори Фандорин и му хареса колко хладно и иронично прозвуча.