— Според мен обаче не съвсем. — Жана загаси пурата си направо в мушамата — замириса гадно на химия. — Хайде, коте, да заложим и на неговата татарчица.
Николас Фандорин през живота си (поне от бебешка възраст) не беше удрял жена и дори не предполагаше, че може да го направи, но сега с утробно, напълно нецивилизовано ръмжене посегна да хване изпълнителката за раменете и да изтръска черната й душа. Жана леко, като на шега го чукна ребром с дланта си по китката и дясната му ръка изтръпна и увисна, така че трябваше да я хване с лявата.
Олег Станиславович се навъси:
— Стига, стига, иди да си починеш. Ние е Николас Александрович ще си поговорим на четири очи.
— Ще се досбием някой друг път, нали? — професионалистката изпрати въздушна целувка на Николас, просто кимна на клиента и излезе от кухнята.
Мъжете я изпроводиха с поглед. После Ястиков каза:
— Не се притеснявайте, Николай Александрович. Ако си свършите работата чисто, семейството ви няма да пострада.
Ами аз? — за малко да прояви малодушие Фандорин, но се въздържа. Отговорът беше ясен. Как щяха да оставят жив такъв свидетел?
Затова се задоволи с кимане.
Ястиков много добре разбра смисъла на паузата.
— Толкова е приятно да си имаш работа с изискан човек. Излагам ви същината на проблема. Веднага след операцията ние се свързахме с Куценко и му обяснихме условията. Той, естествено, настоя за разговор с дъщеря си. Иска да се убеди, че е невредима. Нормална родителска реакция. Но там е работата, че момичето се заинати. Подават й телефона, а тя стиснала устни и не издава нито звук. Когато Куция разбра, че няма да има телефонен разговор с дъщеря си, гласът му чак се разтрепери. За последен път чух гласът му да трепери, когато бяхме в пети клас и по време на междучасие го карах да яде попивателна. Ако Мират си въобрази, че момичето е ликвидирано, ще започне трета световна война. Той може да е шахматист, но от възпаление на бащините чувства може да загуби адекватност… Честно казано, аз бях на мнение, че трябва хубавичко да издърпаме ушите на калпазанката, но Жана ме разубеди. Каза, че момичето е костелив орех и е по-добре да потърсим вашата помощ.
Олег Станиславович завъртя диамантения пръстен на малкия си пръст и разсеяно се порадва на ярките му отблясъци.
— Каза: „Ще си поприказваме малко с него, ще го поуплашим. И ще омекне.“ Но знаете ли, аз също съм психолог и виждам, че с вас трябва да се разговаря честно, с открити карти. С други думи — стоката от вас, купувачът от нас. Убедете вашата възпитаничка да поговори с татко си. Няма значение какви ще ги дрънка. Важното е той да чуе гласа й.
Фандорин каза мрачно:
— Тя смята, че съм я предал. Няма да иска да говори с мен.
— Е, това вече не е мой проблем. Или имате стока, или нямате. Ако нямате, ще трябва да плащате със собствената си плът. Нали знаете как е при Шекспир.
Разговорът с Миранда беше тягостен. Всъщност не можеше да бъде наречен разговор, защото говореше само Фандорин, а неговата ученичка седеше със свити крака на леглото и гледаше в стената. Николас виждаше профила й: искрящото от омраза око и прехапалата устна. Ръката на Мира стискаше тънкия й глезен. По едно време момичето вдигна ръка, за да се почеше по лакътя и Николас видя на глезена й бяла ивица — така бе стискало пръсти.
Той се вълнуваше ужасно. Сам разбираше, че дрънка пълни глупости, в които е абсолютно невъзможно човек да повярва. И Мира, естествено, не вярваше. По-скоро май дори не го слушаше. Просто гледаше стената и толкова.
— Виновен съм пред теб… Пред всички вас. Аз съм идиот, хванах се на примамката… Но не съм те предавал, честна дума — мърмореше той вече със съвсем жалък тон. — Поговори с баща си, моля те. Ако откажеш, те ще те убият. Те нямат друг изход…
В отговор Мира подсмръкна, но най-вероятно не от възпирани сълзи, а от ярост.
С отпаднал глас, вече напълно безнадеждно, Николас каза:
— Нима някакъв си химкомбинат може да струва повече от живота? Това е най-обикновена сделка. Баща ти ще има и други, не по-малко важни. Не мога да разбера…
Без да се обръща, тя пророни:
— Не би и могъл.
Той се сепна. Слава Богу, проговори! И бързо, бързо, преди да се е скрила в черупката си:
— Какво има да разбирам? Баща ти иска да печели. Ястиков също. Разбира се, Мират Виленович по̀ подбира средствата, но и той не е ангел. Ти не си дете. Нито си сляпа. Баща ти е бизнесмен, който прави пари, и то много пари. А в нашата джунгла да правиш пари, без да показваш остри зъби, а на това отгоре да се погрижиш ръцете ти да са чисти, е абсолютно невъзможно.