— Не опира до парите — отсече Мира.
— Тогава до кое?
— На свой човек нож в гърба не се забива. Така ни казваше Роберт Ашотович. Татко е чакал, надявал се е, а сега заради мен всичко да отиде по дяволите? По-добре да пукна!
Тя отново заподсмърча, но сега вече наистина от сълзи — избърса бузата си с ръкава, после пак и пак.
Николас се приближи, седна до нея и й подаде кърпата си.
— Ти за него си сто пъти по-важна от всички комбинати — каза тихо. — За какво са му всички пари на света, щом ще загуби теб?
Тя скри лицето си в шепи. Крехките й рамене се разтресоха от ридания и на Николас му идеше да ги прегърне, да погали момичето по главата, да го притисне до гърдите си.
Но се отказа, страх го беше да не го отблъсне.
— Говориш ми така, защото се грижиш за своите деца! — хлипайки, извика Мира. — А за татко не ти пука! Хайде де, излъжи ме, че не е така!
Тя за първи път се обърна към него. Лъсналите й от сълзите очи опариха Фандорин с неистовия си пламък, той се почувства объркан и наведе глава.
— Това е — Миранда се изсекна. — Добре, споко. Кажи им на тия тъпанари, че ще говоря с него.
Телефонният разговор се проведе в третата стая, която имаше същия необитаем вид като другите две, но беше малко по-голяма и с телевизор. Край стените бяха наредени дивани, по тях — портативни радиостанции, още някаква апаратура с неясно предназначение, два автомата с къси цеви и сгъваеми приклади. Ясно — помещението на охраната.
До масата, върху която примигваше с лампички някакъв странен апарат, стоеше Жана и слушаше нещо през слушалки. Значи не си почивала, макар точно за това да беше отпратена от кухнята. Да бе, да, сети се Фандорин. Просто двамата с Ястиков са се наговорили предварително: лошият следовател изпълнява арията си и се маха, като оставя наплашения арестант с по-разумния и сговорчив следовател.
— Ника, прави му сметката, ако тая мълчи, ти ще го отнесеш — предупреди го Жана, която дори не погледна Мира.
Николас оцени точността на този психологически похват.
— Хайде.
Ястиков си сложи втория чифт слушалки и Жана бързо набра номера. Върху пулта заподскачаха зелени и червени индикатори — сигурно се задействаше системата за елиминиране идентификацията на телефония номер, помисли си Николас.
— Господин Куценко? — тембърът на Жана се промени. Стана метален, изкуствен, като на телефонен секретар. — Дъщеря ви ще разговаря с вас.
Подаде слушалката на Мира, без да я поглежда, сякаш изобщо не се съмняваше в нейното покорство.
Тя я взе, пое си въздух и с разтреперан глас продума:
— Татко, аз съм… Прости ми. Аз съм виновна за всичко…
Понеже не му бяха дали слушалки, Николас чуваше само половината диалог и почти нищо не разбираше от него, още повече че говореше предимно Куценко, а Мира само отговаряше едносрично.
— Не — каза най-напред. — Всичко е нормално.
После погледна бегло Ника и за миг се поколеба:
— Той е добре.
Фандорин се надяваше правилно да е изтълкувал значението на тази фраза — че вече не го подозират в предателство.
— Да. И той, и тя — каза после Мира, като изгледа изпод вежди Ястиков и Жана. После вече не каза нищо, защото в разговора се включи Олег Станиславович.
— А ти какво си мислиш? — изхили се той. — Слушаме, разбира се. Е, Куц? Как ще работим?
Продължителна пауза.
— Не, не става — заяви Ястиков. — По-добре…
Не се доизказа. Изглежда, че Мират Виленович го прекъсна.
Жана взе слушалката от ръцете на Мира — момичето си беше изиграло ролята.
— Защо така тромаво? — отново възрази Олег Станиславович. — Не мога да приема такова нещо…
Но същевременно намигна на Жана и вирна палец нагоре. Явно не възразяваше сериозно, всичко вървеше по план.
— Затвори — усмихна се Ястиков и свали слушалките от ушите си. — Леле, колко е твърд и непреклонен. Много добре, Жануля, ти пак позна.
— Познава се на кафе, а това се нарича прецизна преценка — назидателно отвърна тя. — Е, това е, Ника. Както и предполагахме, благородният баща иска ти да си посредник. Хората те ценят, имат ти доверие. Ще изпълняваш арията „Фигаро тук, Фигаро там“. Плащането — според уговорката.
— Колко му плащате? — бързо попита Миранда. — Кажете ми веднага, инак повече няма да вдигам слушалката. Чухте условието на татко: да му се обаждам на всеки два часа.
Докачен от презрителния й тон, Николас не можа да се откаже от горчивото удоволствие да помоли:
— Кажете й, Олег Станиславович, какъв хонорар ми се полага.
Искаше да засрами Мира, но вместо това накара Ястиков да застане нащрек. Бизнесменът бързо се спогледа с Жана и каза:
— Николай Александрович, нали се разбрахме. Ако тези условия не ви харесват, аз съм готов да платя допълнителна компенсация на семейството ви. Но не мога да ви оставя жив. По-добре посочете съответната сума и можете да сте сигурен, че ще я платя. Аз държа на думата си.