На Фандорин му хрумна една чудесна мисъл. Рано или късно Алтън щеше да разбере кой е убил мъжа й, такава е. А стигне ли до истината, непременно ще иска да си го върне. Нейните представи за морал не са християнски, тя не умее да прощава на враговете си и за извадено око ще изтръгне две. Честно казано, в момента той не можеше да я упрекне, че има кръвожаден нрав. Интересно, колко ли струват услугите на един добър поръчков убиец, който би приел да ликвидира тоя котарак Базилио и неговата лиса Алиса?
Петдесет хиляди?
Сто?
Насоката, в която потекоха мислите на магистъра по история, се обясняваше само с нервен шок и емоционален стрес, но това сега не вълнуваше Фандорин. Той се усмихна и каза:
— Сто хиляди долара. Прехвърлете ги още сега. Номерът на банковата сметка е в бележника ми…
— Не! — извика Миранда. Не истерично и не жално, а властно, и то така, че всички я погледнаха. — Той ще остане жив. Инак вместо комбинат ще получите таратанци, ясно ли е?
Ако беше продължила да говори, да ръкомаха и да пищи, сигурно щяха да започнат да я плашат, но тя не каза нито дума повече. Наежи се, издаде брадичката си напред и стана ясно, че ще трябва или да я убият на място, или да приемат.
Жана разглеждаше Мира с интерес.
— Всъщност — подхвана специалистката по любопитните ситуации — какво пък толкова знае той? Добре де, виждал ме е. Да не е само той? Това са глупости. Да ме гонят е все едно да гонят вятъра.
— Това не ми харесва — поклати глава Ястиков. — Не отговаря на принципите ми. Той е гледал, слушал е. Научил е някои неща. Не, не.
И тогава Мира направи следния номер. Хвана от масата канцеларската ножица, колкото можа изплези розовия си език и замуча — нечленоразделно, но смисълът на посланието беше очевиден: сега ще го отрежа.
Ястиков погледа, погледа тая ефектна картина и се намръщи.
— Е, добре, Николай Александрович — доста мрачно каза той. — Ако децата ви започнат да се държат много лошо и искате да се отървете от тях, просто разкажете на някого, няма значение на кого, какво сте видели и чули тук. Аз незабавно ще го науча и ще разбера какво искате да ми кажете. Окей?
Фандорин, който до този момент се държеше като мъж, сега пребледня и затрепери. Завръщането към живота, на който вече си сложил кръст, е процес не по-малко мъчителен от прощаването с него. Възпитаничката на сиропиталището в Краснокомунарское току-що бе сторила невъзможното, бе издействала помилване за осъдения на смърт. И то толкова просто! Няколко кратки фрази, един смехотворен номер е ножиците и ти си спасен.
Във всеки случай присъдата беше отменена, поне на думи.
Точно по пладне Фандорин се качи на втория етаж на „Кафе Тун“ на площад „Пушкин“. Потърси с поглед Мират Виленович, но не го откри.
На четирите маси в дъното бяха седнали няколко млади здравеняци с костюми и вратовръзки и пред всеки имаше по една недокосната чаша еспресо. Единият се понадигна и му махна с ръка. Николас се приближи и го позна: беше охранителят от Утешителное. Повикалият го с жест мълчаливо му посочи петата маса, която се намираше между останалите. Ника кимна и седна. Другият стол засега беше празен. Господин Куценко още го нямаше.
Около три минути не стана нищо, освен че дойде сервитьорката и попита:
— Заедно ли сте? И за вас ли еспресо?
Той кимна разсеяно и огледа телохранителите. Четирима от тях вторачено гледаха надолу, към първия етаж, а останалите внимателно наблюдаваха съседните маси.
В дванайсет часа и три минути телохранителите, които наблюдаваха първия етаж, в синхрон мушнаха десните си ръце под мишниците.
Фандорин погледна надолу и видя, че през стъклената врата влиза Куценко. Той беше със смокинг и бяла вратовръзка, сигурно беше оставил палтото си в колата.
Пред бизнесмена вървеше Игорьок, а отзад още двама телохранители.
Мират Виленович се намръщи на силната музика и се качи по стълбата. Телохранителите останаха да стоят в средата й, откъдето се виждаха подстъпите за кафенето, а секретарят се настани встрани на една празна маса, така че разговорът между двамата бащи беше тет-а-тет.
Стиснаха си ръце. Помълчаха. Куценко долови погледа, който Фандорин хвърли към смокинга му, и каза мрачно:
— Идвам направо от „Национал“, от закуската в чест на германския ми партньор. Нали трябва да се правя, че нищо не се е случило.
Сервитьорката искаше да дойде и да донесе на Ника еспресото, но телохранителите не я допуснаха до масата. Единият от тях взе чашата, сервира я сам и веднага седна на мястото си.