— Каква работа отива на вятъра — Мират Виленович гледаше димящото си кафе. Говореше бавно, сякаш насила. — Гебхардт е шокиран. Той беше взел отговорно решение, готов е да инвестира в проекта много пари и не разбира защо изведнъж започнах да го усуквам. Как да му обясня… Ох, Яс, Яс — Куценко потръпна. — Вие някога имали ли сте враг? Истински, за цял живот. Който да сънувате от малък почти всяка нощ?
— Господ ме е опазил.
— Значи няма да ме разберете. Както и да е, извинявайте. Това няма отношение към работата… Първо, как се държат с Мира?
— Нормално. Ние с нея сме в различни стаи, но стените там са тънки, съвременни. Щях да чуя, ако имаше нещо.
— Къде се намира?
— В колата ми връзват очите и ми слагат белезници. Някакъв висок блок някъде в покрайнините. Не мога да се ориентирам.
Куценко кимна, сякаш бе очаквал точно такъв отговор.
— Добре. Сега условията. Какво конкретно иска той?
— Заседанието по търга за Иличовския химкомбинат започва утре в десет. Доколкото разбрах, ще има нещо като наддаване. Първоначалната цена е определена… — Николас смръщи чело от страх да не обърка цифрите.
— 80 милиона — подсказа му Куценко. — За Яс най-високата летва е 95 милиона. Това е всичко, което е успял да мобилизира. С помощта на „Гросбауер“ щях много лесно да го елиминирам. Какво иска Яс? Да не се явя ли?
— Не. Вие сте един от основните претенденти. Ако не дойдете, може да отложат търга за другия ден. Чиновниците от Госкомимущество ще се уплашат да не бъдат заподозрени в нечиста игра. Затова Ястиков иска да дойдете и да участвате в наддаването. Да докарате цената до 85 милиона и после да се откажете. Щом търгът свърши, Ястиков ще се обади двамата с Мира да ни пуснат.
Мират Виленович скърцаше със зъби:
— Иска да лапне такава хапка за 85 милиона? Никак не е прост. „Илич“ струва поне сто и двайсет. Само да мога да се овладея, като го видя утре… Сега най-важното. Според вас той ще изпълни ли обещанието си, или при всички случаи ще я убие?
Бизнесменът се мъчеше да говори хладнокръвно, но в края на фразата гласът му все пак трепна.
— За какво? — смаяно възкликна Николас. — Щом е постигнал своето!
— Пак не ме разбирате. Това не е само бизнес, тук става дума за лични отношения. Яс мечтае да ме смаже и сега има такава възможност. Той не само ще лапне голямата хапка. Той ще унищожи репутацията ми пред основния партньор. Но най ще се радва, ако разбие сърцето ми…
Куценко отново се запъна.
Николас беше много изненадан от мелодраматичния обрат на казаното, напълно неочакван от устата на един толкова респектиращ господин. Жана беше споменала за моторчето у всеки човек. С какво ли гориво се захранва неистовият двигател на този Наполеон на медицинската индустрия? Дали Мират Виленович цял живот, още от пети клас се надбягва с момчето от хайлайфа? А то все го кара да яде мръсна попивателна…
— Отидете в „Пушкин“ — прекъсна психоаналитичните му размисли собственикът на „Мелузина“. — Искам твърди гаранции, че Мира ще остане жива.
През подлеза, покрай сергиите, покрай павилионите за цветя и вестници посредникът вървеше към отсрещната страна на площада, където в ресторант „Пушкин“ се беше разположил щабът на втората от враждуващите страни.
Ястиков и неговата охрана бяха заели целия трети етаж. Пред всеки от десетината телохранители белееше по едно недокоснато капучино, а самият Олег Станиславович и Жана с апетит закусваха стриди и гъши пастет.
Куценко май е прав, помисли си Николас, като огледа луксозния интериор. Контрастът между евтиното кафене и шикозния ресторант не е случаен — Яс празнува победата си с удоволствие и дори е това иска да демонстрира превъзходство.
— Е? — Жана избърса със салфетка лъсналите си от пастета устни. — Как мина родителската среща?
— Той иска гаранции — каза Фандорин.
И отново полутъмната заличка на „Кафе Тун“. Сиротно димящата чаша кафе пред Мират Виленович, силната музика, напрегнатите лица на телохранителите.
— Извинете, но той помоли да ви го предам дума по дума. — Николас сведе очи и тихо повтори посланието на Ястиков: — „Никакви гаранции, Куц. Трепери.“
Ъгълчето на устните на Мират Виленович трепна едва забележимо.
— Казах ви. Той ще я убие.
— Според мен пък точно това е добър признак. Докато вървях насам, все си мислех… Струва ми се, че започвам да разбирам психологията му. От тази грубост, пък и от други признаци разбирам, че на Ястиков му харесва да ви унижава. От което следва, че той ще е много по-удовлетворен, ако не убие Мира, ами я върне, или (от негова гледна точка) ви я хвърли обратно. Според неговите представи тъкмо това ще бъде демонстрация на абсолютното му превъзходство.