Лицето на Куценко просветля.
— Да, да, много ми е познато. Спомням си, че когато бях в шести клас, баща ми ми подари за рождения ден японско фенерче. Това беше истински лукс. Не можете да си представите какво означаваше за мен тази лъскава играчка с пъстроцветни копчета. За първи път в живота си имах нещо, заради което другите да ми завиждат. Занесох фенерчето в училище и половин ден бях най-важният човек в класа. На някои давах да подържат съкровището, на други избраници позволявах да запалят лампичката и да посменят цветните филтри. А след третия час Яс ми го взе. Молих го, молих го да ми го върне, но той само се смееше. Най-накрая се наигра и ми го даде, но първо счупи стъклото, ей така, от злоба. И каза: „На ти го, Куц, сега вече може.“
— Ето, виждате ли — зарадва се Николас. — Все пак ви го е върнал!
— Ами ако… — Мират Виленович сниши глас. — Ако и с Мира постъпи като с онова фенерче? Нали… разбирате какво имам предвид?
Загледан в изкривеното от мъка лице на бизнесмена Фандорин усети как го полазват тръпки. Спомни си как Ястиков гледаше изплезения език на Миранда: очите му бяха пламнали със странен блясък, месестата му долна устна се извърна сладострастно. Как го беше нарекла Жана? „Сексуален терорист“ ли?
Но не биваше да развива тази неприятна тема, време беше да насочи разговора в конструктивна посока. И професионалистът по добри съвети направи точно така:
— Бих ви посъветвал да поставите следните условия. Точно в десет сутринта, когато започне търгът, двамата с Мира да ни пуснат да излезем от апартамента. Нека ни придружават бодигардовете, докато въпросът за комбината се реши. Тогава охраната да ни пусне окончателно. Според мен това е компромис, който е приемлив и за двете страни. Защото, ако излъжете Ястиков, хората могат да застрелят и двама ни. Въпрос на секунда.
— Ами ако той ме измами? Ако аз му отстъпя комбината, а той въпреки това ви убие?
— Не мисля — горд със собственото си хладнокръвие отговори Ника. — Едно е Ястиков да е разярен и да иска да си отмъсти. И съвсем друго, ако получи това, което иска. Да ни убият посред бял ден пред очите на минувачите е голям риск. Той няма да рискува такава сделка само за да ви нарани. Виждал съм този човек, разговарял съм с него и имам известна представа какъв е. Безспорно е мръсник. Но е прагматичен. Не би си подливал вода.
— Съгласен съм — Куценко нервно свали очилата и си разтърка носа. — Предложението е много добро, Ястиков няма да възрази. Аз ще поддържам непрекъсната мобилна връзка с вас, а Ястиков — с горилите си. Е, тоест няма да мога да разговарям с вас, Игорьок ще контактува с мен. Щом търгът приключи и двамата с Мирочка ви пуснат, незабавно отивате… да речем, до най-близката станция на метрото и чакате някой да дойде да ви прибере.
— А ако не искат да ни пуснат, ще вдигнем олелия из целия квартал. Можете да сте сигурен, че няма да могат да го направят скрито-покрито.
— В момента, когато това стане, аз още там, в Госкомимущество, ще хвана Яс за гърлото и ще направя ей така.
Куценко взе чашата от чинийката, стисна я с тънките си пръсти и порцеланът се строши. Горещото кафе се изля по ръката на Мират Виленович, по белия му маншет, но върху лицето на доктора не трепна нито един мускул.
Е, в женско изпълнение номерът със смачканата чаша изглеждаше много по-ефектен, пък и водната чаша е доста по-дебела от порцелановата за кафе, но все пак Николас беше впечатлен от демонстрацията на бруталност и от самата прилика на ситуациите. Всички хищници си приличат — мерна се в съзнанието на магистъра. Независимо от вида и размера им, техният инструментариум е един и същ: зъби, нокти, стоманени мускули.
Куценко избърса ръце със салфетката и каза:
— Не ви благодаря, защото бездруго не мога да изразя чувствата си с думи. Вие ме разбирате, защото също сте баща.
После се обърна към секретаря и му направи някакъв знак.
Игорьок се приближи и му подаде някаква пластмасова чантичка.
Николас с изненада замига. Това пък какво е? Подарък в знак на благодарност ли?
Сконфузен, Мират Виленович помоли:
— Предайте го на Мирочка, ако обичате. Това е любимата й пижама. И един шоколад „Вдъхновение“. За нея това е най-голямото лакомство още от времето на сиропиталището.
И двамата бащи едновременно, като по команда, се намръщиха, за да не би да се просълзят.
В „Пушкин“ вече бяха започнали десерта. Ястиков — миланска торта с портокалов крем, Жана — антрьоме от екзотични плодове.