Не, на Митя никак не му хареса.
— Какво, и охрана ли нямате? — настръхна той.
Прохор Иванович се засмя:
— За какво му е охрана на охранителя? Не бой се, щом си с мен, никой няма да те закача.
— Ами разбойниците? — попита Митя, като мислеше не за разбойниците, а за Великия маг и неговите рицари. — Дето шетат из горите.
Тайният съветник не се уплаши от разбойниците. Каза:
— Няма страшно, ако Господ ни пази, нищо няма да ни се случи.
Какво лекомислие.
И се разотидоха по спалните. В гостната останаха само татко и мама — да си помечтаят двамата за бъдещото щастие.
На Митя не му се спеше. Щом остана сам, той се притесни още повече.
Да пътува заедно с Маслов до Петербург? Как не! Да е с Данила, няма страшно, но тоя мухльо дали ще го защити, ако стане нещо? Колко ли Авраамови и Фаустови братя има между Москва и Петербург? Кой знае кога до тях ще стигне вестта да не закачат „дяволчето“.
Трябва да разкаже на тайния съветник за Ордена на сатаноборците. Ами да! Щом е такъв враг на масонството, той е на ход. Щом е преследвал добрите масони, нека сега преследва лошите. И лично Великият маг ще му е доста по-интересен.
Татковият Жорж (наречен също Егорша) и Малаша бяха отвели Митя в спалнята. Докато го водеха, се караха кой да съблече малкия господин, но той отпрати и двамата и им каза: сам.
Тъкмо си свали кафтана и мислите го връхлетяха — първо тревожните, после по същество.
При Прохор Иванович, още сега!
Взе отново да си облича кафтана и от маншета на ръкава му изпадна някакъв хартиен правоъгълник.
Какво е това? Реликвата на владетелката ли? Не, тя е в джоба му.
Ах, да, дето Данила му го даде. За спомен.
Писмото от Великия маг — това беше. Точно то му трябваше, нека Маслов не си мисли, че това са детински фантазии.
Митя разгърна листа, за да го прочете още веднъж, вече със собствените си очи. Но още преди това погледна красивия печат отдолу. Така значи изглеждал Знакът на Секновението. На пръв поглед — цвете, подобно на маргаритка. Но ако се вгледаш, не е никаква маргаритка, ами два кръста с удебелени, заоблени краища: обикновен кръст и един полегат, диагонален. Значи за Великия маг дяволските дамги били такива. Странно!
Понечи да чете, но отново погледна печата. Някъде вече беше виждал това червено цвете. На едно особено, неподобаващо за цвете място.
И му се яви видение: бял задник със синкавочервени ивици от камшика, а на опашката — игривата маргаритка.
Ах!
Кафтанът сам се свлече от ръцете му на пода. А Митя усети как коленете му омекват и едва-едва е огънати крака успя да стигне до стола. Рухна върху него.
О Пресветли Разуме!
Тайният съветник Маслов не от содомитски разврат имал на срамното си място знак, сгрешил беше инквизиторът Мартин. Ясно е вече защо Прохор Иванович последен от придворните въпреки модата носи перука. Кои са белезите на Луцифер? То се знае: рогата и опашката. Точно те се „отсичат“ на Великия маг. Някъде на темето или на тила, под косата, Маслов трябва да има още два такива знака — от отсичането на рогата.
Но тогава какво излиза? Че Великият маг не е Метастазио?
И главният сатанофаг иска да унищожи Митя не заради подслушването от дворцовата камина?
Защо тогава?
С какво царският възпитаник не е угодил на началника на Секретната експедиция?
Много просто, сам си отговори Митридат. Причината е точно в тая маргаритка. Видял е нещо, което никой не бива да вижда. Сигурно тайният съветник е решил, че момчето е образовано и умно не за годините си… Не, това е прекалено ласкателно. Не е работата в Митиния ум. Маслов се е уплашил, че детето ще започне да приказва наляво и надясно каква украса има държавникът на задника си. Който не е чувал за знака на Секновението, ще се посмее и ще забрави, но ако слухът за пикантната странност на секретния началник стигне до някой, който е сведущ, тогава край с Маслов. Не е шега работа: охранителят на августейшата сигурност — главатар на таен орден. Гонителят на свободните зидари — най-таен масон! Тогава Прохор Иванович няма да може да отърве кожата.
Никога досега мисълта на Митя не бе работила така бързо, дори при математически изчисления.
Колко бил хитър Маслов, колко бил предвидлив! Разтурил е всички ложи, но е укрепил своя орден. Събирайки по поръчение на императрицата сведения за тайни дружества, сигурно е проучвал кой от участниците може да му е полезен.
Полезен за какво?
То е ясно за какво. Нали Фандорин каза какво искат лъжемасоните — власт.
Митя се почеса по темето. Нещо не се връзваше.
Как може някой си Прохор Иванович, син на сарач, да получи власт над Руската империя?