— Коя година сме сега?
— Според кое летоброене? — бързо попита Митя и се приближи към бабата (тя миришеше на лавандула, пудра и на още нещо, може би на мускус). И без да дочака отговора, занарежда: — От сътворението на света според гръцките хронографи годината е 7303-та, според римските хронографи — 5744-та, от Ноевия потоп според гръцките хронографи — 5061-ва, според римските — 4088-а, от Рождество Христово — 1795-та, от егира, сиреч бягството Мохамедово — 1173-та, от възникването на Москва — 648-а, от изобретяването на барута — 453-та, от откриването на Америка — 303-та, а от възцаряването на императрица Екатерина Втора — 33-та.
Царицата направо плесна с ръце и всички наоколо изведнъж зашушукаха и зацъкаха с език. Нататък вече всичко тръгна по вода.
Митя поумножава малко тризначни числа (Фаворитът самолично ги сметна върху салфетката — съвпадаше); после извлече корен квадратен от 79566 (само Внука успя да провери и то от третия път, все нещо объркваше); назова всички руски наместничества, а за които го попитаха по-специално — заедно с околийските им градове. После спечели една шахматна партия срещу оберщалмайстера Кукушкин (и четири хода бяха достатъчни), една срещу черния старец, който се казвал таен съветник Маслов, началник на Секретната експедиция (той игра много добре, но къде ти ще се мери с Митридат?), и накрая се сражава със самата императрица. Тук малко се поувлече, забрави, че татко го бе учил да я остави тя да го победи, и разгроми бялото войнство на пух и прах. Екатерина обаче не се обиди, дори целуна Митя по двете бузи. Нарече го „миличко“ и „умно детенце“.
Освен това издекламира „Фелица“ от Державин, глупави стихове, но приятно звучни, и в края на триумфалното си представяне с нисък поклон изрече:
— Лаская се от надеждата, че с тези скромни хитрости успях да разсея нейно величество от бремето на държавните грижи. Ще приема за най-висше щастие, ако ваше императорско величество и ваши императорски височества, също както и ваша светлост (това — към Фаворита, татко нареди в никакъв случай да не забрави за него) като награда за доброто ми намерение отвърнат на моя поклон с прощални ръкопляскания.
Глава трета
Смъртта на Иван Илич
След като се сбогува с гологлавия брат на Фандориновата секретарка (който скубеше с пинсета лилавата като на сестра си вежда и дори не погледна излизащия) Собкор напусна офис 13А дълбоко замислен.
Понатиска копчето за повикване на асансьора и не много скоро разбра, че той няма никакво намерение да дойде. През времето, което Собкор прекара в „Страната на съветите“, скърцащата подемна машина успя да излезе от строя. Явно денят днес беше такъв, трябваше да марширува по стълбите пеша ту нагоре, ту надолу.
Както и да е, ще слезе от петия етаж, не е кой знае какво, няма да му се откъснат краката.
Собкор вървеше срещу прозореца и примижаваше — слънцето светеше през прашното стъкло, времето навън беше неимоверно ясно и топло за ноември.
Седем пъти мери, един път режи, мърмореше той под носа си. Урок, добър урок за в бъдеще. Че сме свикнали да я вършим все пет за четири. Гледаш го — уж гад и дърдорко, а като го поопознаеш и надникнеш в очите му — жив човек. Щом ти е гласувано такова доверие, щом ти е дадена такава власт, трябва да проявиш повече отговорност и никакъв формализъм. Защото там няма много да се церемонят, раз-два и готово. Пък и невинни деца ще пострадат, както тогава в мерцедеса. В Содом и Гомор сигурно също е имало деца, които не са участвали в безобразията на възрастните, но Господ и срещу тях е пратил сяра и огън — на всички вкупом. А кой е виновен? Ако не Бог, тогава Лот. Точно той, упълномощеният от Бога, е трябвало да помисли за децата и да напомни на ръководството за тях. Защото също е бил един вид собкор. Сериозна длъжност. В редакцията например, преди да го изпратят за първи път в дългосрочна командировка, колко пъти го проверяваха, инструктираха и отново проверяваха. За да си знае, че собственият кореспондент това са очите и ушите на вестника, и то не на кой да е, а на най-големия вестник в най-голямата страна. И онова пак беше само вестник, а тук става дума за къде по-висока инстанция.
Не бива да се възгордяваш, не бива да се откъсваш от хората — строго си рече Собкор. Присъдата да се отмени — това първо. Щом не е негодник, нека живее.
На площадката на четвъртия етаж се беше настанила компания бездомници. Двама седяха на перваза на прозореца (върху парчето вестник имаше бутилка водка, варени яйца и наядена франзела), третият вече беше направил главата и лежеше с разперени крака напряко на стълбите. Очите му бяха отворени, от устата бе провиснала нишка от слюнка, а на небръснатата буза бе залепнало парченце от яйчена черупка.