Николас потръпна:
— Според мен прекалено голяма. Сигурен съм, че това също е било шахматна партия. Ход с дамата. Не му е стигнало… да влезе в отношения е нея. Изглежда, че тя наистина е била мечтата на живота му, но той е искал да притежава не само тялото, но и душата й. Много е трудно, почти невъзможно е да накараш някого да те обикне. Но Куценко е вълшебник и го е постигнал. Е, отначало дамата е трябвало малко да бъде обезобразена, но после той го е оправил, нали има златни ръце. А че й е отстранил яйчниците, то е било само за да може тя да обича единствено него, да не се разсейва с деца. Разбира се, няма доказателства, но аз съм сигурен, че цялата история със смъртоносната болест е измислица. Сам в собствената си клиника е направил изследванията, сам я е оперирал. Истински световен шампион по шахмат!
Момичето го слушаше със зяпнала уста. После я затвори и потупа таксиджията по рамото.
— Връщаме се! Завийте обратно!
Онзи спря и се обърна с раздразнение:
— Ало! Вие добре ли сте? Нали се разбрахме за три стотачки до центъра. А какво става — тук обърни, там чакай половин час, после пак обърни. Не става така тая работа.
— Сто долара — каза Мира. — И край, стига разправии. Върти волана!
Шофьорът веднага спря да се разправя. Потегли и от място зави през двойната непрекъснато линия — изпод колелата му само се разхвърчаха камъчета.
— Какво си намислила? — стресна се Николас. — Искаш да се върнеш в Утешителное ли? Но защо?
— Че защо трябва да напускам дома си? — тихо рече тя и присви очи. — Аз съм законна дъщеря на Мират Виленович Куценко, имам нов паспорт. За мен и татко знае цяла Русия.
— Ти… Искаш да му отмъстиш?
— За измамниците и гадовете никаква прошка — отсече Миранда. — Какво е искал да направи с мен тоя мръсник? И сигурно щеше да го направи, ако не беше ти! Ами с Инга? Накълцал е лицето й, изтърбушил я е, освен това й е промил мозъка и я е превърнал в болонка! Такова нещо не бива да му се размине!
Фандорин я хвана заръката:
— Искаш да го разкажеш на Инга? Да не си посмяла! Пък и тя няма да ти повярва!
— Разбира се, че няма да ми повярва. Отначало. Но после ще си спомни как е станало всичко и ще се замисли. Ще го гледа и ще се чуди: вярно ли е, или не е вярно? — Миранда се усмихна мечтателно. — Той само нея ли обича на този свят? Пада му се тогава. Нали сам си ме учил, помниш ли? Когато спорехме за Джак Изкормвана. Със злото трябва да се борим и не бива да му прощаваме.
Той развълнуван заклати глава, страхувайки се, че сега няма да може да намери най-подходящите думи.
— Виж какво… Нали си вече голяма, умна си, трябва да разбереш! На човек само му се струва, че се бори със злото, което е отвън. В действителност той се бори със злото вътре в себе си, като надвива собственото си малодушие, корист и егоизъм! Победата над злото е победа над лошото в самите нас. Ето защо, когато злото бива побеждавано по нечестен, недостоен начин, това не е никаква победа, а поражение. Защото злото отвън се прехвърля вътре в теб и излиза така, че то е победило, а ти си загубил! По дяволите, колко заплетено говоря! Разбираш ли ме?
Мира не отговори веднага. Погледна го изпод вежди.
— Добре. Няма да й го кажа днес…
Беше ясно, че повече нищо няма да постигне от нея. Фандорин се облегна назад и затвори очи. Колко тежък, безкраен ден, помисли си той и се почувства остарял с десет години…
Глава двайсет и втора
Много шум за нищо
Още не съм навършил седем години, а сякаш съм на седемдесет, помисли си Митридат, докато гледаше жалката физиономия на татко си. Сълзите му бяха изсъхнали сами — бездруго не можеше да настигне родителя си по сълзливост. Пък и за какво да плаче? Много им здраве на всички с този техен живот, щом в него стават такива неща. По-добре да умре. Жалко само за Данила и Павлина.
Изглежда, че по лицето му се мерна нещо особено, защото Алексей Воинович заотстъпва, разтърка челото си, сякаш искаше да си спомни нещо, но не можа.
— Издатината на родителската си любов ли почесваш? — усмихна се Маслов. — Това е най-новото немско откритие: че всички качества на човешката природа се крият в съответни места на черепа. По-добре да беше развил издатината на решителността си. Ще имам нужда от доказателства за твоята преданост.
Татко с ужас се обърна към тайния съветник.
— Аз?… Желаете аз… сам да?… Не, в никакъв случай! Не мога! Та това е собственият ми син!
И рухна на колене, вдигна ръце като за молитва и зарида с глас.
Маслов му каза назидателно:
— Би трябвало. За да те обвържа още по-здраво. Но ти наистина няма да можеш, само ще вдигнеш шум и врява. Пък и аз не ги мога тия неща — призна той. — За това си има майстори. Одеве те излъгах, че съм дошъл сам. Тук, съвсем наблизо, в пощенската станция ме чакат хората ми. Те ще изпълнят всичко. Недей трепери, те работят чисто. Виж какво, утрешни министре, хвани го за ръката да не избяга и му запуши устата, само това се иска от теб.