Секретарят по едно време надникна в кабинета, сигурно да попита нещо, но Николас размаха ръце в смисъл: махай се, махай се, не ме занимавай сега, защото вратата за към Диамантената стая все не искаше да се отвори пред Данила. Телефонът непрекъснато звънеше, но тъй като Валя се оправяше сам, значи не беше нещо важно. Наложи му се да разговаря веднъж — с жена си.
— Пожар — каза Алтън както винаги без встъпителни и нежни думи, дори без „здрасти“. — Обадиха се от Питер. ОСВЕН гори. Председателят на секцията по разложението се е разболял. Трябва да му помогнем. След работа отивам на летището. Прибери зверчетата от детската градина. Ще се върна след три дни. Ти си добре, нали?
— Да, но…
— Хайде, чао.
И затвори телефона. Жена му беше ужасно невъзпитана. Николас отдавна беше свикнал с това и не му правеше впечатление, само понякога в мигове на философски размисъл се чудеше каква странна двойка са двамата: двуметров завеян дангалак, възпитан в частно училище в лондонския Уест Енд, и дребна драка — пантера от бескуднишките джунгли. Пълно несъвпадение на вкусовете, противоположност на темпераментите, дори различно настроени вътрешни хронометри — Алтън живее по секундарника, а той отчита времето по векове. За Фандорин беше загадка, чудо на чудесата как тъй младата, стилна, триумфираща жена още не е наритала „скапания баронет“ (както се изразяваше Алтън, когато се ядосаше, и то в най-добрия случай) да върви при кралицата майка (още един израз от динамичния й лексикон). Но добре че на света стават чудеса и няма защо да ги подлагаме на химически анализ.
Пълното наименование на „секцията по разложението“ беше: Секция за борба с разложението сред непълнолетните към Общоруско сдружение за възраждане етиката на невръстните (или накратко — ОСВЕН), един от учредителите и спонсорите на което бе вестник „Ерос“. Към тези обществени задължения Алтън се отнасяше не по-малко сериозно, отколкото към редакционните, и не виждаше никакво противоречие между двете сфери на своята дейност. На ехидните забележки на Ника отвръщаше, че пълноценният сексуален живот не пречи на нравствеността и ако на четиридесет години още не си го разбрал… — след което започваха оскърбленията.
Да вземе децата от детската градина? Но нали Николас беше обещал да отиде с Валя Глен в Мюзикхола. Валя отдавна се занимаваше с модерни танци, но само за собствено удоволствие, а сега изведнъж реши да опита на професионална сцена. В Мюзикхола се провеждаше открит кастинг за новата суперпродукция „Вале пика“, човекът от бъдещето много се притесняваше и беше помолил за морална подкрепа. Сигурно затова надничаше в кабинета — да провери дали шефът не е забравил какво е обещал.
Сега е шест и четвърт. Детската градина затваря в осем, най-късно в осем и половина. Значи, трябваше да побърза.
Фандорин излезе в приемната.
Глен стоеше до прозореца към двора и съсредоточено разглеждаше нещо. По стъклото плуваха неземни червено-сини отблясъци. Заинтригуван от техния произход, Николас се присъедини към своя помощник.
Дворът със стените, обагрени от домсъвета в цветовете на лунен кратер, изглеждаше малко зловещо, но красиво. Прозорците сияеха като планети, а долу бе спрял луноход — милиционерска кола, която мяташе по стените червени и сини отблясъци. Някакви хора очертаваха по земята кръгове от ярка светлина и за миг от полумрака изплува нарисуван с тебешир контур на човешка фигура.
— Какво става там? — попита Фандорин.
— Отлитане, старфлайт — мечтателно проточи Валя.
— Какво отлитане?
— Пълно. Някакъв човек взел, че отлетял. Абсолютно. Пратил всички да си го начукат и отлетял. Сигурно се е надрусал или се е насмъркал — от това на човек също му порастват криле.
— Да не би някой да е скочил през прозореца? — потрепна гласът на Ника. — Току-що?
Живееш си обикновения щастлив живот, ядосваш се или се радваш на разни дреболии, а в това време някой съвсем наблизо се задушава от непоносима болка или от неимоверна самота и сам си прочита смъртната присъда…
— Не, доста отдавна. Отпреди три часа. Отначало се развикаха комшийските алтефрау, после пристигнаха ченгетата. Исках да ви кажа, обаче вие ме изметохте по бексайда.
— Какви ми ги дрънкаш тук за друсане и смъркане? — навъси се Николас и се дръпна от прозореца. — Какви криле? Внимавай, Валентин, дал си ми дума. Ако употребяваш наркотици, ще изхвръкнеш на секундата без никакво предизвестие.
— Тъкмо ще имам повод да се разкарам — язвително отговори асистентът.
Туше. Което е право, право си е — Николас плащаше на помощника си малко и понякога дори със закъснение. От друга страна, Глен не работеше в „Страната на съветите“ от меркантилни съображения. Майка му, банкерка (Валя я наричаше Мамона), даваше на сина си за кино и сладолед доста повече, отколкото Николас бе печелил през най-добрите времена отпреди кризата. Фандорин неведнъж бе правил намеци на представителя на златната младеж, че при сегашната конюнктура спокойно може да мине и без секретар, но реакцията при подобни опити беше бурна. В сините си дни Валя се изпълваше с безсловесна мъжка обида, а през розовите изпадаше в истерия и се разридаваше.