Глен не криеше причината, поради която по пет дни в седмицата от единайсет до шест прекарваше времето си в приемната на офис 13А. Причината беше романтична и се наричаше „Любов“. В кое от двете си въплъщения Валя беше влюбен (влюбена) в шефа си оставаше загадка за последния, защото Николас долавяше премрежените погледи на асистента си и през сините, и през розовите дни. Глен притежаваше чудовищното търпение на дървояд и въпреки пълната инертност на обожавания началник към андрогинните съблазни, явно не губеше надежда рано или късно да постигне целта си. Фандорин полека-лека свикна с уморителните навици на секретаря — примамливото трепкане с мигли, облизването на уж пресъхналите устни, непрекъснатото свличане на презрамката от изваяното рамо — и престана да им обръща внимание. В крайна сметка Валя превъзходно се справяше с канцеларската работа, а при пътуване беше направо незаменим. Къде да намери друг такъв сътрудник, и то срещу толкова неубедителна заплата? В тази логика безспорно имаше срамен елемент на отношение като към държанка, но Фандорин се надяваше, че страстта на Валя постепенно ще премине към платонична фаза, защото сексуалният живот на човека от бъдещето протичаше извънредно бурно и без Ника да участва в него.
Валя недоволно сведе поглед, с нежен жест докосна тънката си шия, влюбено обрамчена от яката на петстотиндоларовия пуловер, и поглади полираното си до огледален блясък теме. Той много се гордееше с идеалната форма на черепа си и в мъжката си същност я демонстрираше, а в женската предпочиташе разнообразието от прически — в специалния си шкаф той държеше няколко десетки перуки с най-невъобразими модели и цветове.
— Хайде, не се правете на интересен. — Глен докосна пръст рамото на Ника. — Решил човекът и отлетял. Негово прайвъси. Всички сме прелетни птички. Клъвнем някое друго семенце, отгледаме си пиленцата и чурулик-чурулик към райските страни. Шефе, отиваме ли в театъра или не. Ай ем соу нървъс, направо кошмар!
Кошмарното му вълнение беше истинска преструвка. Това стана ясно, когато трийсетте претенденти започнаха да танцуват по сцената, следвайки командите на режисьора („В редичка назад! Подскок! Още веднъж! Сега размърдайте краката! Госпожицата със зеленото трико, казах краката, а не задника! Вълна с ръцете! Така! Хайде сега високо нагоре!“)
Сред цялото това брауново движение Глен изглеждаше като прима балерина в обкръжението на кордебалета. Неговите подскоци бяха най-високи, движението назад — най-изящно, той така вдигаше крак, че коляното му се сливаше с рамото, а когато режисьорът настоя за „малко повече еротика“, всички в залата гледаха вече само новоизлюпения Антиной.
Междувременно Валя успяваше да хвърля и бързи погледи към шефа, така че идеята беше очевидна; дошъл е да направи впечатление. Фандорин въздъхна и си погледна часовника — след десет минути трябваше да отиде да прибере децата.
Режисьорът свали от сцената всички освен Валя и сега изпитваше само него, тоест резултатът от конкурса можеше да се смята за решен.
Както следващата група кандидати, така и феновете, пък дори и посрамените претенденти не сваляха очи от божествения танцьор, окуражаваха го с викове и аплодисменти. Особено усърдие проявяваха момичетата. Николас забеляза, че някои от тях с явен интерес поглеждат и към него. Това го ласкаеше. Щом девойките те заглеждат дори когато си на четиридесет, значи не си за изхвърляне. Той изпъна рамене и небрежно метна ръка върху облегалката на празния съседен стол.
Една от девойките, много слабичка, която заради аленото трико приличаше на пролетно морковче, в тих разговор с приятелките си се насочи към Фандорин. Е, това беше вече прекалено. Да се радва невинно на младите е едно, но да влиза в разговори с тях, и то евентуално от неприлично естество?
За всеки случай той свали ръката си от облегалката, закопча сакото си и се навъси.
— Извинете, вие педал ли сте? — попита детето, като се приближи.
Николас знаеше, че младите нямат много задръжки, и затова не се изненада. Просто отговори: