Добър съветник си, няма що, препаратор на души — с болка си рече той. Да не забележиш, че пред себе си имаш човек, който е на ръба на пропастта. Може да е имал нужда само да чуе една жива дума на съчувствие, а ти му каза: „Имате ли съвест? Да откъсвате зает човек от работата му!“ И най-вече: зает с какво? Божичко, какъв срам!
— Аха, да сложи край на живота си — промърмори капитанът. — С вързани на гърба ръце. И със следа от изгаряне от електрошок на глезена.
Извади още една снимка: трупът беше обърнат по корем, ръцете му отзад бяха с белезници. Николас спря погледа си върху почернелите от кръв пръсти на покойника и потръпна.
Волков прибра страшните снимки и седна отново. Сега вече Фандорин също седна, защото почувства, че коленете му треперят.
— Вижте какво, Николай Александрович, хайде да си говорим честно. Първо аз ще ти кажа цялата истина. После — ти на мен. Става ли?
Николас кимна смутено. Усещаше главата си абсолютно празна и въпреки обичайния израз, мислите му не бяха объркани, те просто липсваха.
— Четохте ли за убийството на генералния директор на „Интермедконсултинг“ ЗАД? — делово попита оперативният. — За Залцман? Гръмнали са го с фугасна граната. Във вилата.
— Не, не си спомням… Не се интересувам много от криминалната хроника. Както знаете, бизнесмените у нас често ги убиват.
— Така е, пък и минаха вече три месеца — Волков отново бръкна в папката. — Ето, намерихме го, когато оглеждахме кошчето за смет в кабинета му. Сигурно го е получил по пощата и е решил, че са глупости, затова го е изхвърлил. Я вижте.
Снимка на смачкан лист хартия. Машинописен текст:
ЛЕОНИД СЕРГЕЕВИЧ ЗАЛЦМАН, генерален директор на Закрито акционерно дружество „Интермедконсултинг“, се обявява за гад и измамник, въз основа на което се осъжда на най-тежка мярка за справедливост — ликвидиране.
Николас се опита да преглътне спрялата в гърлото му буца, но не успя.
— Е, за това как са ликвидирали Зятков от „Честната банка“ не може да не си чувал. Всички медии гръмнаха.
Да, Николас помнеше онази история. Първо, защото при краха на банката със симпатичното име някои негови познати се лишиха от всичките си спестявания. И второ, убийството беше доста зверско. Заедно с фалиралия във взривената кола пътували седемгодишната му дъщеря и нейна съученичка — Зятков водел приятелките в зоологическата градина.
— Ето ти още нещо за четене.
Върху бюрото легна нова снимка: също такъв лист като двата предишни.
ВЛАДИМИР ФЬОДОРОВИЧ ЗЯТКОВ, председател на управата на „Честната банка“, се обявява за гад и измамник, въз основа на което се осъжда на най-тежка мярка за справедливост — ликвидиране.
— Какво… значи всичко това? — Николас разкопча копчето на яката си след втория опит, защото пръстите не му се подчиняваха.
— Честно казано, дявол знае — простодушно се усмихна оперативният. — Но основната ни версия е, че някой е решил да очисти обществото от кръвопийци и капиталистически тирани. Някои мръднали комуняги, ветерани на интернационалния дълг. Нали знаеш каква ни е държавата: половината са нерваци, другата половина — откаченяци, и половината от всяка половина някога са се обучавали да топят хората от народа.
Фандорин понечи да възрази срещу това тъй чудовищно преувеличение, обаче още веднъж погледна снимката и възкликна:
— Но това е тероризъм! Съвсем истински. Незнайно кой се аргументира с дявол знае какви сведения, изнася и изпълнява смъртни присъди срещу невинни хора! Такова нещо не е имало от години! За това трябва да се алармира целият печат! В Думата трябва да бъде учредена специална комисия! На никого обаче не му пука!
— Нарочно, за да не се вдига паника, както казваме ние — да няма „резонанс“. Шестнайсети отдел се занимава точно с такива дела, които могат да всеят всенароден смут. Както виждате, покойните не са какви да е хора, все са буржоа, та оттатък, или интелигентно казано — бизнес елит. Взето е решение да се води разследване, както се казва, без участието на обществеността. Инак ще започне една: червено-кафявата заплаха, тинтири-минтири. Политика. Както и да е, не е моя работа. Аз съм ченге. Забия нос в земята и душа дали има следа, или няма. Накратко. Създадена е обединена оперативно-следствена група. Нарича се: „Случаят «Неуловимите отмъстители»“. Аз съм го измислил — похвали се капитанът, но Николас не можа да оцени хумора, защото беше израснал по други меридиани и не беше познавач на съветската приключенска кинокласика.
— Неуловимите? — повтори той с отпаднал глас. — Какво, не могат да ги хванат ли? Но защо трябва да отмъщават на мен? Аз на никого не съм направил нищо лошо. Ама че театър на абсурда…