Опитвайки се да превъзмогне тръпките в цялото тяло той се разходи из хола. Допи му се уиски и дори си наля, но изведнъж се сети за децата.
Стоп. Ще треперим от страх после, когато те заспят.
Разтегна устните си в усмивка и влезе в детската стая. Коя приказка беше започнал да разказва? Ах, да, за Сивия вълк. И докъде беше стигнал? По дяволите, не можеше си спомни. Ей сега ще види той какво го чака заради късата му памет.
Не се наложи да продължи приказката — поне за това Николас получи амнистия. Недочакали завръщането на разказвача, децата бяха заспали, като Геля се беше прехвърлила в креватчето на брат си и бе сложила златокосата си главица на рамото му.
Позата изглеждаше толкова зряла, че Фандорин се сепна. Права е Алтън, специалистката по половите въпроси. Трябва да ги разделят в различни стаи. Петата годинка е точно периодът на първичния еротизъм. Във всеки случай той не биваше да дрънка глупости за любовта между брата и сестрата!
Но в следващия миг видя провисналата изпод завивките ръка на Ераст със здраво стисната пластмасова шпага и се засрами от порочното си съзнание на възрастен. Беше зарязал децата в тъмната гора, пред зиналата паст на страшния вълк и си беше отишъл, след което дълго време не се бе върнал. Нормално е Геля да потърси закрила от брат си.
Николас внимателно разтвори ръката на сина си и извади шпагата. Излезе на пръсти, трескаво стиснал пластмасовото оръжие.
Глупости, ама, че глупости! „Гад и измамник“? „Осъжда се на ликвидиране“?
Някои дни си приличат помежду си и затова човек има чувството, че животът притежава логика и смисъл. Така сигурно смята и охлювът, който се топли върху железопътна релса. А после незнайно откъде налита нещо огромно, черно, дрънчащо, от което няма спасение… За какво, защо — има ли нещо по-долнопробно и глупаво от тези въпроси. Ами ей така, за нищо. Така решила природата, така направила.
Добре че жена му не си беше вкъщи и никой не видя позорното сноване на Ника из стаите и не чу несвързаните му и жалки нареждания.
За да сложи край на истерията, той изпи три порции чисто уиски и на помощ му се притече мъдрият алкохолен фатализъм: каквото има да става, то ще стане, но при всички случаи има смисъл човек да се съпротивлява. Като реши, че утрото е по-мъдро от вечерта, Фандорин си легна, за всеки случай изпи и две таблетки успокоително и веднага засънува успокоителен сън. Че е умрял, но същевременно не е мъртъв. Лежи си като спящата красавица в кристалния ковчег и се оглежда наоколо. Навън се вихри буря, бляскат светкавици, дъждът плющи по прозрачния капак, но прекрасният саркофаг е уютен и надежден. Той няма за какво да се безпокои, няма къде да ходи и изобщо няма нужда да прави нищо, защото всяко действие нарушава хармонията. Тази мисъл се стори на сънения мозък на Николас гениално откритие с величава простота. Вече полусъбуден, той продължаваше да я доразвива и да я обръща ту така, ту иначе.
На нас само ни се струва, че нещо ни се случва и че се движим във времето и пространството. Не, ние, тоест аз, съм единствената фиксирана точка в цялото мироздание. Наоколо може да става каквото ще, но моята непоклатимост е гарантирана — усмихваше се още неотворилият очи Фандорин. Кристалният ковчег е отличен образ, помисли си той и се протегна. В този миг обаче отвън наистина екна гръм, облените от дъжда стъкла затрепериха и малкото прозорче се отвори от напора на вятъра. Първото, което хрумна на стресналия се Николас, бе дали не е надценил прозрачността и здравината на тази необикновена гробница.
Глава шеста
Изгубеният рай
Ей сега, сега разперената десница щеше да го подхване за яката или за ръкава и тогава вече за Митридат Карпов тесният процеп наистина щеше да се превърне в саркофаг. Напълно невъзможно бе човек да си представи, че двамата изверги, намислили зло срещу самата велика императрица щяха да оставят жив свидетеля на своето деяние. Излишно беше да се прави на малолетен наивник, италианецът видя как Митя се представи пред светлейшия и с какви чудеса на паметливост блесна.
Зефирка заръмжа сърдито, грабна и притисна до гърдите си едно от своите съкровища, но това й се видя малко и маймунката ухапа напористата голяма ръка за пръста.
Гвардеецът изруга, но беше толкова храбър, че не се дръпна.
— Плъх! — изпухтя той. — Сега ще видиш… — хвана Зефирка за крака и я измъкна на светло. Тя писна жално и лапичката й блесна кристален флакон.
— А така! Гледайте, Еремей Умбертович — изгъгна Пикин. — Шишето изобщо не го е отмъкнал Гарвана, ами друга птица, крадливата сврака! Не е имало от какво да се плашим. Я да видим каква плячка е скрила още.