По случай постния ден на масата имаше само риба и плодове, пък и цялата риба я изяде Козопуло, останалите почти не докоснаха храната. Сигурно са знаели, че тук няма да се наядат, и са вечеряли предварително, сети се Митя. Затова пък пиеха различно и за всеки си имаше питие: освен флакона пред царицата стоеше гарафа със сок от касис, Фаворита пиеше вино, адмиралът — английски пунш „халф енд халф“, великият княз си наливаше чай, стариците опитваха от ликьора, а Маслов и италианецът не пиеха нищо.
На два пъти ръката на Екатерина посегна към фаталното шише и Митя се вледени от ужас, но в последния момент тя предпочете сока.
Как, как да й каже за смъртната опасност?
Цял ден държаха Митя в покоите на Фаворита. Нямаше никаква работа, но не можеше и да избяга — пред вратата бе поставена строга охрана, която без специално позволение нямаше да го пусне. Той реши да й каже довечера, когато го заведат в Диамантената стая, но го поведе не друг, ами най-главният злосторник — Еремей Метастазио. Митя така се страхуваше от него, че чак стисна очи. Италианецът го питаше за нещо незначително, но той дори не можа да му отговори като хората.
По време на вечерята секретарят уж разсеяно, но все току поглеждаше Митридат, а от тия черни очи на него всичко отвътре му се смразяваше. Значи не било измислица за черното око. На който душата му е черна, и погледът му е същият.
— Все пак ще си пийна от това питие — каза решително нейно величество. — Нищо, че е петък, няма да е голям грях. Щом е от полза за здравето, църквата не го забранява. Защото вашата напитка е полезна, нали, Константин Христофорович? Много я харесвам, така ме сгрява отвътре.
— Много е полезна, васе велицество! — бавно отвърна гъркът. — И е благословена от митрополита. Я да ти видя езика, майцице. Ако е розов, пий смело.
Семирамида изплези език и всички с интерес впериха очи в него, а Митя чак се повдигна на пръсти. За жалост, макар и грапав, езикът й беше съвсем розов. Явно, каквото лошо имаше да става, щеше да стане.
— Мозе. Цаска, дазе две — разреши Козопуло и тутакси й наля от напитката.
Сякаш някаква сила тласна Митя. Той с вик се втурна към масата и блъсна нейно величество в лакътя. Чашата литна към пода и изпръска копринената рокля на царицата.
— Ах! — извика Екатерина и началникът на Секретната експедиция ненадейно бързо скочи от табуретката си към Митя и здраво го стисна за врата. Императрицата ужасно се ядоса.
— Диване! Изкара ми акъла. Махнете го оттук, Прохор Иванович!
Маслов хвана нарушителя на реда за ухото и го помъкна към вратата. Много болеше и беше унизително, Митя искаше да извика за отровата, но точно тогава срещна очите на господин Метастазио. О, колко страшен беше този яростен, унищожителен поглед! После секретарят погледна по-надолу и трескаво дръпна кърпата на врата си, сякаш не му стигаше въздух. Видя я, разбра Митя. Видя обувката му без токата. Досетил се е.
Криво-ляво докрета до вратата, влачен от ръката на Маслов, която го дърпаше за ухото. Не щеш ли, отекна отчаяният вопъл на господарката и железните пръсти се разтвориха. Пазителят на престола хукна към своята повелителка.
— Какво й е? Вижте! Лошо й е! — извика Екатерина и посочи надолу.
Там, в разлялата се рубинена локвичка, лежеше хрътката Аделаида Ивановна, която беззвучно разтваряше уста и риташе и с четирите си лапи.
— Отрова! — гръмовно извика Маслов. — Напитката е отровна! Посегателство срещу живота на нейно величество!
Императрицата цяла омекна. Катуряйки столовете, другите се устремиха към нея.
— Тази настойка е хубава! — биеше се в гърдите Козопуло. — Аз пих, майцица царица пи! Никога нисто!
Изведнъж тайният съветник се върна при Митя и го хвана за раменете:
— Защо счупи бутилката? — предпазливо прошепна той. — От детска наивност или си знаел за отровата? — После допълни тихо: — Кажи ми истината, не бива да ме лъжеш. — Очите на бърнестия старец бяха матови, без блясък. Сега бе моментът Митя да му каже всичко, но той се смути, без да иска, погледна Метастазио и цял се вцепени от втренчения чудовищен поглед на заговорника.
— Знаеш нещо, виждам аз — прошепна Маслов. — С добро ли ще ми кажеш или да те пратя в експедицията? Нищо, че си малък…
Тогава се чу слаб глас:
— Къде е той? Къде е моят ангел хранител? Прохор Иванович, защо сте го сграбчили за раменете? Ела тук, спасителю мой. Господ те е пратил при мен и Русия. И хватката на черния старец отслабна, разтвори се.
След незабравимата вечер в Диамантената стая Фортуна подхвърли Митридат Карпов от високо по-високо. От паж на светлейшия княз Зуров, каквито момчета на различна възраст имаше поне две дузини, той стана Възпитаник на Нейно величество, единствен в цялата империя — такова отличие му бе дадено. Имаше и други награди, по-обикновени, но също престижни. Първо, повишиха Митя по военна служба: преди той се водеше извънщатен капрал от конногвардейския полк, а сега стана щатен вахмистър, което по чин беше равно на армейски капитан. Второ, за усилията, положени за възпитанието на детето чудо изпратиха на таткото орден „Св. Владимир“ и пет хиляди рубли сребро. Но позволение да дойдат татко и мама (Митя, който не забравяше плесниците и стъпканите жабета, не беше помолил за Ендимион) не се получи. „Аз ще ти бъда вместо майчица, Платон Александрович вместо татко — отвърна Екатерина. — За утеха на твоите родители ще им подаря някое ново селце от полските. Там и земята, и хората са много, има за всички.“ По онова време Митя беше вече научен и знаеше, че тя не иска да натъжава Фаворита, защото княз Зуров не можеше да търпи хубави мъже край императрицата. Някои семейства с техните хубавки синчета успяваха с това дори да правят кариера. Пратят в двореца някой млад красавец, той се позавърти ден-два, набие се на очи на светлейшия и току-виж го пратили дипломатически куриер или в армията с по-висок чин, а един, който беше доста симпатичен, стана дори посланик в чужбина, само и само да е по-далеч и по-задълго.