Изобщо Митя остана сам-самичък да сиротства или по-точно, както се изрази остроумецът Лев Александрович Кукушкин — да сиропства. Сигурно мнозина биха искали да им е толкова зле.
Настаниха възпитаника в собствен апартамент близо до височайшите покои с прозорци към Дворцовия площад. Назначиха му щат от лакей, отредиха му учители и за здравето на безценното детенце започна да се грижи лично лейблекарят Круис.
Митя живееше в разкош, но доста по-притеснено, отколкото в Утешителное.
Ставаше не когато си поискаше, а по тъмно, в шест, щом дворцовият звънар удареше звънеца: не можеше и да си помисли дори да спи по до късно, щом нейно величество е благоволила да се събуди. Миенето сутрин бе следното: за да отлепи сънени очички, слугата му разтриваше клепачите със сюнгерче, напоено с розова вода; после отвеждаха под ръка скъпоценното дете в умивалнята, където водата от помпа се лееше от бронзовата тръба сама, и то не ледена, а затоплена. Със собствената си ръчица той си миеше само зъбите, докато с измиването на останалите части от тялото се занимаваха двама лакеи — единият, по-старшият, на всичко, разположено над гърдите, вторият — по-надолу.
Само за два дни цяла дружина придворни шивачи и обущари ушиха дрехите и обувките за любимеца на императрицата. Тоалетите, особено парадните, бяха неописуемо красиви, някои от тях — със скъпоценни камъни и златно везмо. Цялото това богатство зае цяла стая, именувана гардеробна. Жалко само, че не го оставяха сам да си избира дрехите. За тази важна работа отговаряше камердинерът, който знаеше до най-малка подробност дали днес студът е много силен и какво е разписанието на Митридат, и не питаше за желанията му — поднасяше му тоалет според случая и условията. А за различните потребности той трябваше да се преоблича поне по седем-осем пъти на ден.
Щом го облечаха, предаваха го на коафьора да му реше косата, да я маже с мазила и да я ръси с пудра.
После закуската. В Зимния дворец готвеха лошо, защото нейно величество не беше придирчива към яденето, най обичаше варено телешко с кисели краставички, пък и защото никога не се караше на готвачите — страхуваше се, че някой ще се докачи и ще й сипе отрова. Та те му бяха отпуснали края. Кашата им все беше прегоряла, пържените яйца — пресолени, кафето — студено. В Утешителное бяха хранили Митя макар и не в сребърни съдове, но много по-вкусно.
Сетне започваха уроците, за което бе заделена специална класна стая. Освен на интересни неща — математика, география, история, химия — го учеха на много други, за които го беше яд да си губи времето.
Е, язденето на английско пони или фехтовката как да е, дворянин не може без това, но танците! Менует, руски, англез, екосез, гросфатер. Ама че глупости — да ти свири музика и ти да подскачаш, да клякаш, да разперваш ръце, да потропваш с токове. Сякаш човек си няма по-важна работа, сякаш всички тайни на природата са вече разкрити, морските дълбини са изучени, болестите са излекувани и перпетуум-мобиле — изобретено!
Ами заниманията с изящна словесност? Кому са изтрябвали тия измислени небивалици? До четвъртата си година Митя и сам бе чел романи, защото още не му беше дошъл акълът в главата и си мислеше, че всичко това са истински истории. После се отказа — от литературата човек не може да получи полезни сведения, само си губи времето. А сега трябваше да чете на глас пиеси, по роли: „Наказаната кокетка“, „Хамлет, принц датски“, „Нароченият рогоносец“ и прочее подобни глупости.