После, завит вече не в престилки, а в мечешка кожа, лежеше в спалнята си и правеше умствен анализ на случилото се.
Да, явно не ставаше дума за лошотия на двореца, налице беше човешка умисъл. Някой е искал да ликвидира възпитаника на нейно величество и само по чудо не бе успял в намерението си.
Нямаше нужда от по-задълбочен анализ.
Кой носи зелено-червен мундир? Хората от Преображенския полк.
Митя дрънна звънеца и нареди на камерлакея да провери кой охранява днес двореца. Оказа се, че е Преображенският. С командир капитан-поручик Пикин. Щом чу това име, Митя отново затрепери, но вече не от студ. Продължи да размишлява и се сети за падналия полилей.
Облече се набързо — сам, без помощта на камердинера. Промъкна се в караулното, където се намираше дневникът на дежурствата. Изчака пред вратата сержантът да отиде да проверява постовете и се вмъкна вътре. Кой беше дежурил миналата седмица, на 16 февруари, пак в петък? А така: капитан-поручик Андрей Пикин. Значи лакеят не е бил виновен, та да става войник. Пък и скърцането нощем намери обяснение. Злодеят се е промъкнал в спалнята, срязал е с нож или нещо друго влакната на въжето и е изчезнал, а останалото е довършила тежестта на полилея.
Така значи! Господин Метастазио не е мирясал, много е предприемчив. И няма да миряса, докато не затрие опасния свидетел.
Митя явно не беше на себе си, защото не чу приближаващите се стъпки, а когато вратата се отвори, беше вече късно да бяга.
Влязоха Пикин и един сержант преображенец, още съвсем млад.
— Я вижте, Бибиков — весело рече капитан-поручикът, — кой ни е дошъл на гости. Лично Митридатус Премъдри. Ти какво правиш тук? Не си ли чувал какво става с любопитковците? А? — и огледа примрелия Митя с лукавите си очища. — Разбрах, че си се гмуркал в кладенеца. За принцесата жаба ли? Ей, момченце, ти май си се родил с късмет. На такива като теб им върви на карти. Ще трябва да те понауча. Да видиш тогава двамата как ще обираме всички, нали?
И се закикоти душманинът. По мутрата му светеше непомрачена, ни облаче и това беше най-страшното. Митя изскимтя, шмугна се под лакътя на сержанта и се втурна с всички сили накъдето му видят очите.
То само така се казва — че някой се е втурнал накъдето му видят очите, но в действителност, колкото и да е уплашен, всеки веднага се сеща накъде да бяга, за да се спаси. Митридат също знаеше, дори не се поколеба.
Има човек, който точно затова е сложен — да пази нейно величество и да предотвратява заговорите против августейшата персона. Известен човек е — тайният съветник Маслов, началник на Секретната експедиция. И Митя отдавна трябваше да превъзмогне ужаса си от Еремей Метастазио и да признае всичко пред Прохор Иванович. Ужасът само вцепенява и отнема волята, но никога и никого не е спасил от гибел. Защо заекът да трепери, вперил поглед в зяпналата уста на питона? Неговото бездействие няма да отклони хищната змия от нейния кръвожаден замисъл.
Тайният съветник живееше съвсем близо до двореца, на улица „Милионная“. Никой не ходеше по добра воля на гости при Прохор Иванович, но местожителството му беше много добре известно на цял Петербург. Човек трябваше да излезе от страничния вход, да претича край шарената караулна будка и да се шмугне в двора отсреща. Там в жълтата административна сграда бдеше Секретната експедиция и вътре бе жилището на началника.
Маслов най-внимателно изслуша хлипащото момче, нито веднъж не го прекъсна, само кимаше и нареждаше: „Така, такаа.“ И колкото по-нататък, толкова по-оживено. Прохор Иванович изобщо не прояви недоверие, че това хлапе си е измислило какви ли не небивалици, от което Митя най-много се опасяваше. Пък и му личеше, че не е много изненадан от разказа. По-скоро се радваше.
Започна да снове из тесния, целия в заключени шкафове кабинет и да потрива сухите си бели ръце. Промърмори си нещо под носа и на няколко пъти кимна.
— Виж какво, превъзходни синко — каза. — Ще ми помогнеш да спасим майчицата и да разобличим злодеите, нали? Тогава ще мога да овардя и теб от същите тия изверги.
— Но как мога да ви помогна? — изненада се Митя. — Та аз съм дете.
Тайният съветник го прегърна през раменете, настани го до себе си на малкия диван и му заговори тихо и топло:
— Нищо, че си дете, затова пък си по-разумен от мнозина големи. Сам прецени: ние с теб знаем каква е истината, само че това не стига. Майчицата няма да ни повярва, защото тук е замесена една много скъпа за сърцето й персона.