От стената се отдели някаква превита сянка — дългорък човек в омазнен камзол, със сплетени на плитчица жълти коси.
— Здраве желая, ваше превъзходителство — гракна оглушително той. — Ама столът е празен! Няма никого! Защо така?
Митя съгледа в ръката на гръмогласния камшик със седем жили и настръхна. Така значи…
— Това е екзекуторът — обясни Маслов. — Казва се Мартин Козлов, а аз го наричам Мартин Изповедника. Той вика, защото е глух като пън. Това качество е много полезно за тайните работи.
После се обърна към екзекутора и каза тихо, като отчетливо мърдаше устни:
— Проверка, Мартинушка, проверка. Работа ще има надвечер.
— Ааа — проточено рече дългоръкият и кимна към Митя. — Тоя да не ви е роднина?
— Внучето — без да му мигне окото излъга съветникът и разчорли косата на Митя. — Хайде, Мартин, върви да си почиваш.
Отведе Митя към постамента и започна да му показва.
— Виж, седалката се сваля. Ето така. После се свалят гащите или се вдига полата на влязлата в капана особа, зависи към кой пол принадлежи. И работата започва. Аз увещавам от горната стая с думи и с необходимата любезност, защото тия персони тук са все по-особени, от благородно потекло. А Мартин ги увещава отдолу. Понякога — Прохор Иванович намигна, — ако жената е млада и вземе, че припадне, човек може да съгреши, да слезе и да я погледне отдолу. Друго не, опазил Бог. Е, може и да я погали, случва се.
— С оня камшик ли ги бият? — Митя плахо посочи страшния бич със седем жили.
— Когато разговорът е лесен, например с някоя дама за клюкарски работи — с пръчка. Но ако трябва да отговори на някой важен въпрос, може и с камшика. Твоят капитан-поручик ще се покае като на изповед.
Митя си спомни как Зефирка одраска преображенеца по пръста и той си помисли, че е плъх, но въпреки това изобщо не се уплаши и не дръпна ръката си.
— Ами ако не си каже? Пикин знаете ли го какъв е?
Попита по-скоро от учтивост. Макар, естествено, да разбираше, че Пикин ще си каже, няма къде да иде. Веднъж преди малко повече от три години Митя също го бяха били. Брат му Ендимион го беше подредил: бе счупил часовника на камината и наковлади малкия, който тогава все още живееше в безмълвие. Митя искаше да понесе мъките стоически като Муций Сцевола, но не успя — рева като магаре. Хем онова бяха лозови пръчки и го пердашеха леко, като дете, а тук я гледай. Човек би си казал и майчиното мляко.
— Е, ако изкиснатият в сол камшик му е малко — сладостно рече Маслов, — за подобни мълчаливци Мартин си има едни стиски за по-чувствителните израстъци на тялото. Точно са за помияр като Пикин. Ще запее като славейче.
Митя не можа да разбере какво общо имаха стиските и защо Прохор Иванович нарече преображенеца помияр. Когато някой се кара, обикновено нарича лошия „кучи син“ или „псе“. Ако съвсем се ядоса — „гад“.
— Ние с Мартин най-напред ще го подхванем леко-леко — продължи да обяснява тайният съветник. — Ти ще изчакаш в тайната стаичка. Видя ли огледалото в гостната? То от другата страна е празно и всичко се вижда много добре. Щом Пикин втаса и почне да го усуква и да го увърта, ще те извикам. Да му опресниш спомените. Няма да се плашиш — началникът на Секретната експедиция чукна Митридат по носа. — На тия приятелчета вече няма да им е до това да си разчистват сметките с теб. Само да не проявиш малодушие.
Лесно е да се каже „да не проявиш малодушие“. Застанал в каменния килер зад огледалото, Митя се чувстваше не както беше свикнал дотогава — като малък възрастен сред големи деца, а като тресчица, озовала се в страшен водовъртеж. Колкото и да се мъчи, клетата, нямаше да може да се измъкне от тоя ад и да опознае неговите неведоми закони.
Когато тайният съветник най-после въведе в гостната извикания да се яви капитан-поручик, Митя беше вече изнервен до краен предел. Прохор Иванович се хвалеше, че никой не дръзва да закъснява да се яви при него, дори подранява, но Пикин дръзна и се забави едва ли не с половин час.
— Е, скъпоценни ми Андрей Егорич, много добре, че се отбихте при стария човек и не го пренебрегнахте — фалшиво добродушно нареждаше Маслов и водеше госта към столовете.
— Смее ли някой да не дойде при вас, ваше превъзходителство, ще го доведат окован — отвърна злодеят.
През стъклото добре се виждаше как белите му зъби лъснаха в нехайна усмивка.
— Е, чак пък окован. Как ли не ме клеветят злите езици — изсмя се началникът на Секретната експедиция. — При мен водят оковани само държавните престъпници. Вие да не сте от тях?
Пикин дръзко и отвисоко изгледа тайния съветник.
— Държавният престъпник е мъглява фигура. Случва се днес някой да е престъпник и да го преследват, а утре всичко да се промени и в окови да са преследвачите, дето са го атакували.