— Това вашето за преследвачите е много интересна алегория, господин капитан-поручик — Маслов поведе за ръкава офицера към необходимия стол. — Заповядайте, седнете, ще се намери за какво да си поприказваме.
Гвардеецът се поклони.
— Благодаря. Но в присъствието на толкова високопоставена особа не смея да седя.
— Аз също ще седна. Моля най-покорно, ей така, без да се съобразяваме с йерархията. Както виждате, не ви приемам в кабинета, а в гостната. Значи за мен сте гост. Засега.
Последната дума бе изречена със съвсем различен тон и веждите на Прохор Иванович застрашително се свъсиха. Пикин обаче пак не се уплаши.
— Все пак с ваше позволение ще остана прав — подсмихна се той. — Че днес цял ден съм в караулното. Задникът ми изтръпна от седене.
— Не, не, седнете, моля ви!
Маслов хвана преображенеца за двете ръце и започна да го настанява насила като прекалено радушен домакин.
Ей сега ще ти поразмачкат изтръпналия задник — злорадо си помисли Митя. — Да знаеш как да събаряш полилеи и да хвърляш деца в кладенеца.
Заинатилият се капитан-поручик обаче не желаеше да седне, затова двамата с Прохор Иванович приличаха на танцуващи — пристъпяха и се въртяха на едно място.
Изведнъж Пикин подхвана стареца под мишниците и го запокити в мекото кресло.
— Ти седни, дърти дяволе! Знам го твоето гостоприемство! Митя Друбецкой ми е разказвал как си го учил да не злослови за царицата.
Маслов понечи да стане, но лекомисленият капитан-поручик го халоса с юмрук в челото и негово превъзходителство се тръшна на стола.
Но какво става! Митя виждаше отстрани и двамата: и ухиления Пикин, и опуления, мигащ таен съветник. Ама че нахалник!
— Ще ти кажа аз на тебе — рече гвардеецът, опипа креслото и намери скритите зад облегалката каиши. — А така, ваше превъзходителство. И краката, ако обичате… Къде по дяволите е механизмът? Сигурно е тук.
Приближи се до дървения стол, опипа го и намери лоста.
Щрак! Стоманените скоби се затвориха пред гърдите на Прохор Иванович.
Щрак! Столът бавно започна да потъва надолу. Тогава Митя осъзна какво може да последва. Откъде да знае Мартин чии задни части му поднасят? Като го почне!
— След което оставам покорен слуга на ваше превъзходителство — комедийно се поклони Пикин. — Не смея да ви обременявам повече с присъствието си. Служба.
Обърна се и с кръшен смях изскочи навън — ама че смахнат.
Долу нещо изсвистя, изплющя и Прохор Иванович изведнъж се окопити.
— Ааа! — изрева той колкото му глас държи. — Мартиин, ще те убия, мръснико!
Отново се чу плющене.
Тогава началник-експедицията вече не извика, а се задави от вика си.
Ужас! Та Мартин е глух. Колкото и да му вика човек, не може да го чуе.
Митя изхвръкна от тайното килерче и се завтече надолу по витата стълба. Воплите позаглъхнаха.
Нахлу в сумрачното подземие и успя да види как Мартин Изповедника шибна с наслада и замах белия задник на червени ивици. Изтезаваната част на тялото се бе провесила през отвора на седалката и се виждаше цялата.
— Чичо Мартин! — Митя се вкопчи в жилестата ръка на палача. — Недейте! Това е Прохор Иванич!
Екзекуторът се обърна:
— А, внуче. Само го погледни тоя безсрамник — Мартин прихна в странен клокочещ смях. — Сладострастникът му неден!
Пръстът на изтезателя с камшика сочеше задника на негово превъзходителство. Малко над опашката се виждаше дребна картинка — червено цветче, подобно на маргаритка.
— Те сега имат такава мода, мръсниците — обясни Мартин и отри челото си. — Тутуеровка се казва, пленените турци я донесоха. Има някои тарикати, дето за да привличат женския пол, си правят шарки с туш направо по срамното място. А тоя сигур е содомит. На тях всичката им хубост е в задника. Пфу! Хубавичко го нагалих по любимата му плепорция! — и се закикоти, много доволен от шегата си. — Остави ме, момченце, имам си работа. Докато Прохор Иванич не дръпне въженцето, трябва да бия.
Чее като замахна, чее като шибна! Отгоре се чуваше вече не вопъл, а хриптене.
От тавана наистина се провесваше плътен шнур, само че горе нямаше кой да го дръпне.
Митя увисна на ръката с камшика.
— Какво ти става? — учуди се екзекуторът.
— Това не е той, това е Прохор Иванович — старателно размърда устни Митя. — Станала е грешка!
— Пресвета майчице! — уплаши се Мартин. — Пък аз съм го емнал с всичка сила! И се чудя какъв е тоя инат, вече бях решил да хвана стиските! Оле, оле, оле! Лошо ми се пише, много лошо! — заснова насам-натам и се завъртя като пумпал. — Ваше превъзходителство, ей сега! Ще донеса от лековития оцет! После с масълце за кандило — занарежда мъчителят и домъкна малък меден тас.