Глава седма
Големите надежди
Това е просто буря — каза си Николас и разтърка очи. Просто дъжд, примесен със сняг, просто северен вятър и край на продължителната топла есен.
Сънуваното откровение за кристалния ковчег наяве му се видя пълна идиотщина, но утрото наистина се прояви като по-мъдро от нощната паника. На Николас му хрумна една простичка и продуктивна мисъл, от която страхът и объркването — не, не че изчезнаха, но поне се локализираха.
Нали си специалист по съветите, рече си Фандорин. Представи си, че те е посетил човек с ей такъв сложен проблем. Какво ще го посъветваш?
Мозъкът му тозчас отхвърли баласта на емоциите и заработи бързо и делово.
Първо: няма да разчитаме на милицията, която не може да защити осъден на смърт данъкоплатец. Нафуканото ченге с подозрително скъп джиесем не поражда доверие. Спасяването на давещите си е дело на самите давещи се. Това е основополагащият принцип на живота в Русия, който би трябвало да влезе в конституцията, за да не храни населението излишни илюзии.
Второ: нишката, за която толкова искаше да се хване капитан Волков, май все пак съществуваше.
Откъде мнимият Кузнецов е взел адреса на фирмата? В обявата беше поместен само телефонът за връзка — не на „Страната на съветите“, а на главния редактор на вестник „Ерос“. Алтън обеща лично да реже всички безперспективни и само някои от „ероснаците“ успяваха с хитрост или случайно да пробият този кордон, но повечето смахнати и извратени все пак се филтрираха още в редакцията. Кузнецов обаче беше пробил. Как ли?
Николас набра мобилния номер на жена си.
— Аз съм — чу познатия въздрезгав гласец.
Колко пъти Фандорин беше казвал на жена си, че разговаря по телефона по напълно недопустим начин! На какво прилича това наистина: вместо „ало“ или поне „слушам“ — грубото „аз съм“, а в отговор на любезното „добър ден“ — недодялано орязаното „добър“?
— Е, как си там? Как е времето в Питер? — издалеч подхвана Николас. — Тук при нас от сутринта е буря.
Алтън имаше нюх на шпаньол, затова най-важният въпрос трябваше да й се задава уж между другото, без да се набляга на него.
— Казвай, Фандорин — прекъсна го жена му. — На заседание съм. Нещо с децата ли?
— Не.
— С тебе ли?
Той трепна. Май го беше усетила.
— Не, не, всичко е много добре — побърза да я увери Николас.
— Тогава какво?
О, безчувствена внучке на хан Мамай, противничке на празните нежности и милото гукане! Ника нито веднъж не беше я чувал да му казва „обичам те“, макар да нямаше никакво съмнение, че го обича. Незнайно защо. Ако престанеше да го обича, нямаше да я види повече, тя щеше да го напусне, без да се обърне.
— Хайде де, изплюй камъчето — подкани го Алтън.
От страх, че може просто да му затвори, тъй като имаше този навик, Николас занарежда бързо:
— Виж, ти вчера ми изпрати един супер клиент. Някой си Кузнецов, помниш ли го? Исках да ти благодаря за него.
— Какво ти става, Фандорин, да не падаш от небето? — отряза го Алтън. — Само с твоите перковци ще се занимавам. Цеца ги филтрира.
Тя наричаше Цеца своята референтка Цецилия Абрамовна. Значи, не е трябвало да се обажда в Питер. Можеше да се сети, че Алтън няма да отговаря на позвъняванията на всеки срещнат сама, щеше да е прекалено самоотвержено.
Мъжете не могат да се променят толкова често и толкова радикално, както жените, помисли си Фандорин и погледна писукащия джиесем. През шестте години, откакто се познаваха, Алтън беше сменяла кожата си и се бе преобразявала напълно поне четири пъти. В началото на любовните им отношения се бе превърнала от малко злобно таралежче в страстна и нежна хурия (ех, че време беше, но няма връщане назад). После, след като роди (близнаци разбира се, тя никога не признаваше половинчатите работи и компромисите), понапълня и се наля, така че човек трудно можеше да разпознае в нея предишната тънка и подвижна Алтън, превърна се в силна, красива и плодовита самка. Казваше, че най-важната функция на жената е да ражда и да отглежда деца, че на света няма нищо по-важно от това. Напусна предишния си вестник — безвъзвратно, без изобщо да съжалява. Когато съдружникът на Ника, който тогава още не беше полудял по божествените работи, реши да създава масмедиен концерн (по онова време руските олигарси имаха такова хоби) и предложи на жената на Фандорин да оглави еротичния седмичник, Ника беше сигурен, че Алтън ще откаже с възмущение. Но тя ненадейно се съгласи и той се уплаши, че няма да може да се справи с тази тежка и непривлекателна работа.