Зачете се и хартията затрепка в ръцете му.
О, незнайни погромаджии, равнодушни към чуждите болести и нещастия, дали не бяхте организирали варварския си и комай безрезултатен обиск точно заради този списък?
СУХОЦКИ
Президент на АД „Хипократова клетва“
Присъда — 9 юни
Връчено — 11 юни
Изпълнено —
ЛЕВАНЯН
Генерален директор на „Играем и печелим“ ООД
Присъда — 25 юни
Връчено — 28 юни
Изпълнено —
КУЦЕНКО
Директор на АД „Фея Мелузина“
Присъда — 6 юли
Връчено — 6 юли
Изпълнено —
ЗАЛЦМАН
Генерален директор на „Интермедконсултинг“ ЗАД
Присъда (указ.) — 14 август
Връчено — 15 август
Изпълнено — 16 август
ШУХОВ
Председател на Борда на директорите на агенция „Клондайк“
Присъда (кор.) — 22 август
Връчено — 23 август
Изпълнено —
ЗЯТКОВ
Б. председател на ръководството на „Честна банка“
Присъда (указ.) — 10 септември
Връчено — 13 септември
Изпълнено — 19 септември
ЯСТИКОВ
Председател на борда на директорите на АД „ДДО“
Присъда — 11 октомври
Връчено — 13 октомври
Изпълнено —
ФАНДОРИН
Президент на фирма „Страната на съветите“
Присъда (кор.) — 8 ноември
Връчено —
Изпълнено —
От вълнение Николас разроши косата си. Ама че документ!
Тъй, тъй, спокойно. „Хипократова клетва“ е ясно. Това е фирмата, която е обещала да излекува болната и е измамила. Присъдата за нейния ръководител Сухоцки е произнесена на другия ден, след като Шибякин е сънувал фаталния сън.
Фирма „Играем и печелим“ е всеизвестна — зомбира телевизионните зрители с досадната си реклама за игрални автомати и обещава баснословни печалби. Явно мошеничество, това и по вестниците го пишат.
За „Фея Мелузина“ Николас също беше чел и беше виждал рекламите в лъскавите списания. Това беше мрежа от козметични клиники, които уж вършат същински чудеса: връщат на жените младостта, правят грозните момичета хубави, а хубавите превръщат в ослепителни красавици, естествено срещу луди пари. Разбира се, че от гледна точка на Шибякин ръководителят на това широко рекламирано предприятие е явен „гад и измамник“.
За Залцман му бе разказал капитан Волков — той е бизнесменът, взривен във вилата. „Интермедконсултинг“ ли? А, ясно, ясно.
„Клондайк“ — агенцията по трудова заетост в чужбина бе окичила с рекламни пана и билбордове всички магистрали. Менте? Напълно е възможно. В тази предприемаческа сфера аферисти колкото щеш.
Зятков от „Честна банка“. За унищожаването на този деец мнозина измамени вложители сигурно щяха да аплодират на „отмъстителите“, ако не бяха взривените в колата деца. „ДДО“ са денонощните аптеки „Добрият доктор Охболи“. Мрежата бе открита наскоро и беше първи опит за създаване в Русия на нещо като американските дрогерии: аптека и кафене на едно място. Много е удобно и модерно. С какво ли аптеките са засегнали Шибякин?
И накрая, последният в списъка, чиято съдба интересуваше Николас най-много. Не беше трудно да се досети как се е озовал в тази килия на осъдените на смърт — благодарение на луксозната реклама в „Ерос“. Но въпросът е: какво очаква президента на фирмата „Страната на съветите“ по-нататък?
Впрочем, при повторния прочит на интригуващия документ възникналите въпроси бяха много. Защо като се започне от четвъртата, след думата „присъда“ се появяват скоби и в тях пише или „указ.“, или „кор.“? Какво означават тези съкращения? Защо присъдите за Сухоцки, Леванян и Куценко, които са най-ранни по време, не са изпълнени и до днес, а Залцман и Зятков са убити незабавно? И животрептящият въпрос: дали „Неуловимите“ смятат, че присъдата вече е връчена на Фандорин или не?
Николас долепи чело до студеното стъкло, разсеяно погледна надолу и видя, че в отбивката спира лада със синя лампа.
Милицията! Най-после!
От колата слезе оперативният Волков. Вдигна глава и погледна блока. Защо ли е сам, без експерти и фотограф? Странно.
Капитанът извади джиесема си и започна да набира някакъв номер.
Ах да, нали не знае кода. Сигурно се обажда тук, в апартамента.
Фандорин се огледа да намери апарата и видя, че той се търкаля на пода разглобен на части. Умниците бяха посегнали дори на него, но не бяха се сетили да прочетат книжата.
Трябваше да слезе. Дори телефонът да работеше, Николас бездруго не знаеше кода за влизане.
Без да изпуска от ръце скъпоценния лист, той излезе на стълбището.
Докато чакаше асансьора, си мислеше: много неща в списъка са неясни, но най-важното е, че сега вече милицията ще знае кои са набелязаните жертви. Значи да се надяваме, ще успее да ги предпази.