— Как разбрахте къде да ме търсите? — прекъсна го Хавронска. — Та аз не казах на никого.
Пикин (долавяше се по гласа му) се подсмихна:
— Пред двореца е трябвало да викате за Московския тракт по-тихо. Аха, най-после пристигнаха.
Имаше предвид тропота на приближилите коне.
Отиде да посрещне своите хайдуци или които там бяха с него. Развика се и започна да им се кара.
А Павлина се наведе и измъкна Митя от скривалището.
— Бързо, миличко, бързо. Бягай! Тоя звяр няма да пощади и малко дете! Хайде де! Бог да те пази!
И силом го избута през вратата. Митя падна в снега безшумно и се търколи встрани от пътя, в преспите.
Към килнатата карета се приближиха петима.
— Виж, господарю, оста се е счупила — каза единият. — Ще си имаме работа до тъмно. Докато намерим подходящо дърво в гората, докато го натъкмим. Я каква е карета, тук топола или бреза няма да свърши работа, ще трябва дъб. Да не се наложи да нощуваме.
— Нищо. — Пикин се извисяваше с половин глава над останалите. — Аз ще остана в каретата до печката, а вие напалете огън. Какво стоите? Вие двамата — марш в гората! А ти и ти разчистете наоколо. Хвърлете мършата в някоя дупка и я затрупайте със сняг. После се върнете за кочияша. Ако е жив, доубийте го. Ако е отпълзял — настигнете го. И също го заровете. Марш!
След като даде нарежданията си, гвардеецът се върна до каретата. Сложи крак на стъпалото, свали шапката от главата си и се поклони.
— Мадам, мисля, че ни предстои романтична нощ. За да избегнем двусмислиците, ще сложа помежду ни гол меч като непреклонния Роланд.
И се изкиска, профан. Как можа да сбърка Роланд с Тристан!
Отдалечавайки се заднишком, Митя запълзя към гората. След черните храсти, целите обсипани с алени капки плод, се изправи и побягна. „Побягна“ е силно казано, защото през снега човек не може да тича кой знае колко бързо.
Криво-ляво стигна до една пътека и чак тогава се замисли.
Те щяха да останат тук до утре. Значи Павлина все още можеше да бъде спасена. Трябваше да доведе хора — само това.
Въпросът бе как да ги открие?
Не знаеше къде точно се намира. Някъде между Чудово и Новгород. Кое е най-близкото селище, колко е далеч и в каква посока — един Господ знае.
Ами ловната хижа?
Не бяха се отдалечили много от нея. Не повече от две версти.
Трябваше да се върне назад, без да се отдалечава много от пътя — нищо повече.
Започна да се здрачава, но до мръкване имаше още време. „Ще ви спася, скъпоценна Павлина Аникитишна“ — каза на глас Митридат и се завтече по тясната пътечка, която най-вероятно бе животинска, не човешка. Някъде встрани трябваше да е сечището и къщурката.
Скръбните зимни вейки го шибаха през лицето, а и мислите му не бяха весели. Защо за злодейството в света винаги има широк друм, а за добродетелта — тясна пътечка, обрасла с трънливи храсти? И още нещо. Да вземем например Павлина, Паша. Защо на такава хубавица й е писано да носи бремето на душевната деликатност, достойнството и свободолюбието? Та без този товар животът й щеше да е къде по-лесен и приятен. Колко ли жени и девойки биха сметнали за огромно щастие да ги желае княз Платон Александрович?
Защо е този кръст — благородството, то не стига че води човека към тежки изпитания, ами го оставя и без никаква отплата за мъката, като го възнаграждава само с нещастие или страдание?
Глава девета
Москва и московчани
— Да се подлагам аз на такива страдания и изпитания! — обидено нареждаше Валя. — Знаете ли какво е да си скубеш веждите — кошмар! Цялата се просълзих! Шибана работа, добре поне, че не ми се зачервиха очите. И то заради вас, в името на вашата репутасион. „Холестерин“ е място, където се влачи кой ли не. Само това липсва, да си помислят, че сте се забъркали с травеститче. Барби дрес, веждите на конец, гримът като на кинозвезда — всичко заради вас, а вие ме тормозите като Буш талибаните. Много важно, че съм закъсняла с половин час. Работа върших в края на краищата, не съм седнала да чета книжки!
Ника бездруго се срамуваше, че е нападнал клетото момиче за закъснението. Тя изскочи от таксито толкова щастлива, толкова въздушна: със златисти къдрици до раменете, с прилепнала рокля, с мрежести чорапи, със залепен на бузата китайски йероглиф — същинска Наташа Ростова на първия си бал, на никого не би му хрумнало дори да се усъмни в половата принадлежност на този тарикат. А той я нападна с упреци. Не е хубаво така, това е сексуален шовинизъм. На истинско момиче нямаше да чете конско за закъснението, нали?
— Добре де, добре, извинявай — каза Николас. — Днес си неотразима.
И Валя, която не беше свикнала началникът да й прави комплименти, веднага се утеши и дори засия. Обърна се към шофьора с цялото си тяло, размаха дългите си мигли, пооправи фалшивия си бюст и опря лакът в облегалката.