После изгука страстно:
— Ето ме пред вас — обикновена руска жена.
В нейните кръгове беше на мода за щяло и нещяло да сипят цитати от допотопни съветски филми. Какво толкова намираха в посредствените соцреалистически произведения тия деца на слънцето, първите кокичета на XXI век? Та това си беше най-обикновен пропаганден брътвеж. Николас изгледа касетите, донесени от Валя — „Чапаев“, „Веселите момчета“ и онзи, как се казваше, откъдето е репликата за обикновената жена, и това му беше достатъчно. Той, израсналият сред антисъветскити филипики на сър Александър, никога нямаше да може да възприеме изкуството от епохата на тоталитаризма като нещо стилно или екзотично.
— Ей там наляво, в сайдлайна — посочи Валя и уж без да иска сложи ръката си върху рамото му. — После надясно и сме пред „Холестерин“.
— Странно име за ресторант — Фандорин въртеше глава да намери място за паркиране — улицата беше задръстена от скъпи автомобили. — Нали холестеринът е вреден.
— Затова пък е приятен — пламенно прошепна в ухото му чаровницата.
Николас каза строго:
— Така. Валентина, мисля, че веднъж завинаги сме се разбрали…
— Кайн проблем — дръпна се тя. — Разбирам: добър дом, добра жена, какво му трябва на човек, за да посрещне старините си спокойно?
Ей, скъпа, поклати глава Николас, нима четиридесет и нещо години са старини?
Срещу светещата табела във вид на безгрижно прасенце се освободи място — оттам потегли червено ауди и Фандорин реши да се вмъкне, но Валя се нацупи:
— Шефе, да се поотдалечим малко. Кажете ми как толкова ефирна да сляза от тоя таралясник пред очите на тия пийпъл? Мен ме е грижа за вашата репутация, а вие за моята пет пари не давате.
Николас безропотно зави с ладата си зад ъгъла. Някога си беше купил неугледния автомобил от патриотизма на новопосветен, искаше да подкрепи кампанията „Изберете родното производство“. Стоически понасяше своенравията на желязното изродче, лекуваше безкрайните му заболявания, непрекъснато сменяше падащите дръжки и огледала и най-вече с всички сили се стараеше да не завижда на жена си, която се возеше със слоноподобния си ландроувър. Безкомпромисният Ераст бе нарекъл татковото возило „прахосмукачка“ и отказваше да се вози с него, но пък на сантименталната Геля й беше мъчно за „четворката“ и тя нежно я наричаше Мечо, имайки предвид стихотворението: „Мечо аз веднъж изпуснах, лапата му някой скъса, ала пак си го обичам, той е толкова добричък.“
Вървейки по тъмната уличка към окъпания в пъстри светлини клуб, Фандорин изведнъж усети едно отдавна забравено вълшебно чувство: да предвкусва радостта и празника — както по време на студентската си младост, когато отиваше с приятелката си да танцува или да се поотърка в малката опушена кръчмица. И нищо, че това не беше Сохо, а Дмитровка, нищо, че до него потракваше с токчетата си не истинска девойка, а същество, което не подлежеше на ясна дефиниция. Пак се чувстваше така, сякаш от плещите му изведнъж бяха паднали двайсет години, и от това походката му стана пружинираща, мисълта звънлива, а гърдите му се изпълниха с райски газ.
Под „фюжънът“ значи се подразбирало пълна търпимост и братство (или може би сестринство) между различните сексуални ориентации. В клуб „Холестерин“ всеки беше добре дошъл.
За начало Валя реши да разходи кавалера си из всички зали.
— Тук се кефят максимално — крещеше тя в ухото на Николас в тъмната, претъпкана заличка, където свиреше хардрок група. — Днес купонът се вихри страхотно. Това е „Защо?“
— Какво „защо“? — не разбра Фандорин.
— Така се казва групата: „Защо?“. Цялото име е „Защо арапа свой така обича Дездемона?“. Солистът им е чернилка от Буркина Фасо. Сега не си личи, всичките са се вапцали в черно.
— Защо?
— Да бе, дебилно именце — кимна Валя, на свой ред неразбрала въпроса. — Хайде екзит, че може да ни прилошее.
В другото помещение, където пред сцената имаше наредени столове, напротив, беше много светло. Публиката почти изцяло беше от мъже, а на подиума пред микрофона с ръце на кръста беше застанала широкоплещеста и силно гримирана мадама. Ако човек я огледаше внимателно, щеше да види, че е мъж с широка женска рокля и червенокоса перука.
— Травестит шоу — обясни Валя и огледа снизходително тази карикатура на нежната половина от човечеството. — Лола е конферансие. Той е върхът. Ще погледаме ли?
Господин Лола изпрати въздушна целувка на публиката и с писклив глас съобщи: