Бившият камерсекретар и пътешественик, а днес лечител ядно плю и пооправи фитила на невероятно ярката си свещ, която от докосването му пламна още по-силно. Митя забеляза, че докато разговаряха, восъкът й изобщо не беше се стопил.
— Това е мое изобретение — поясни Данила, доловил погледа на малкия си гост. — В пчелния восък добавям екстракт от глухарче и от още някои растения и тогава свещта ми стига за цялата нощ и за още половин ден, а свети като цял полилей. Единственото лошо, което пречи за повсеместното използване на този светилник, е, че когато фитилът изгори до края, натрупаните изпарения излизат навън и става нещо като взрив. Но аз никога не я оставям да изгори докрай и я заливам със специален разтвор — той показа едно шишенце с белезникава течност и се поумълча.
Усмихна се смутено и разпери ръце.
— Ето, нахвърлих ви се с приказките си като постил — на блажно. Сега вие ми кажете кое ви доведе в гората сам, а на това отгоре и по тъмно. Та тук има и вълци — изведнъж Данила се намръщи. — Чакайте! В началото бяхте почнали да ми говорите нещо за някакви злодеи и за благородна особа, която се нуждаела от спасяване? Аз обаче не вникнах в смисъла на думите ви и се смаях само от неочакваното ви красноречие! В името на Разума, простете ми, приятелю! О, колко съм суетолюбив и глухосърдечен! Каква беда ви е сполетяла?
Колко правилно беше постъпил Митя, че бе оставил човека да се изкаже. Сега и той щеше да го изслуша по-внимателно и да се отнесе по-добронамерено.
— Да, да! — подхвана Митридат, все по-развълнуван след всяка дума. — Случи се ужасно нещастие, подло престъпление! Пътувах от Санкт Петербург за Москва, придружавах една дама, достойна за най-уважително отношение. Не само защото е знатна — Павлина Аникитишна принадлежи към едно от най-сиятелните семейства в империята, — а най-вече заради нейните несравними качества. Нещастието в живота й е нейната рядко срещана хубост, заради която…
— Чакайте! — старецът вдигна ръка. — Мой млади приятелю, от вашето вълнение се досещам, че ми разказвате нещо извънредно важно, но думите се леят от устата ви с недогонима бързина и аз не разбирам половината от казаното. Бъдете милостив към онези, които не са надарени като вас със свръхестествена скорост на езика и мисълта, защото…
Митя разбра, че по стар лош навик недоизрича думите си. Докато Данила напротив, обясняваше толкова бавно и старомодно витиевато, че трябваше на свой ред да бъде прекъснат.
— Добре, добре! — припряно махна с ръка Митя и се помъчи да изговаря думите по-полека. Така беше и по-правилно, защото междувременно трябваше да обмисля какво да каже и кое е по-добре да премълчи.
За светлейшия княз Зуров например не би следвало да споменава. Та кой би дръзнал да тръгне срещу самия Фаворит?
— Пътувахме с карета — аз и госпожа Хавронска. И ни настигна един страшен човек, който уби слугите и плени Павлина Аникитишна. Така му заповядало едно значително лице, овладяно от сладострастно безумие…
Ето как разказа всичко, без да се впуска в излишни подробности.
Данила го слушаше навъсен. Отначало седеше, после скочи и започна да се разхожда из стаята.
Митя свърши с думите:
— Трябва да отидем до селото за помощ. А най-добре е да доведем войници. Защото те са петима и всичките са въоръжени. Трябва да отидем при управителя.
Домакинът яростно се дръпна за побелялата брада.
— Управителят е във Вишер, което е на двайсет версти. Пък и нали го познавам, той е глупак и няма да свърши никаква работа. Нямаме нужда от никого. През нощта те няма къде да идат, а преди да съмне, ще излезем на пътя да видим какъв е тоя Пикин. Ще се оправим сами.
Митя направо онемя. Добре щяха се оправят двамата — старец и дете!
— Господине, та вие не сте рицарят Ланселот, а лечител! — опита се да вразуми поувлеклия се дядо.
Но той само тропна с крак: