Ника затвори на гърдите си халата с пауните. Тоя тип да си мисли са отношенията им с Валя каквото си иска, сега това няма значение. Но откъде се беше взел тук?
— Как сте го проследили?
— Проследяването, мистър Фандорин, е отживелица. Занимавка за дилетанти, които не разполагат с достатъчно технически възможности — мъжът се наведе, дръпна фалшивата коса на Валя и го потупа по бръснатия череп. — Моят човек по същия начин го потупа по тиквата, но ръкавицата му беше намазана с особен разтвор, нещо като лепило. Който излъчва сигнал към радара. И толкоз, елементарно. Както предполагахме, хермафродитът ни доведе където трябва.
— Но как се озовахте в селището? Нали има бариера!
— Обиждате ме, Николай Александрович — с укор поклати глава мъжът. — Нали току-що ви демонстрирах колко неограничени са нашите технически възможности, за да престанете най-после да се правите на глупак и да започнете да се отнасяте към нас сериозно. Пък вие ме питате за глупости. Аз си имам карта, с която не във вилно селище, ами и в Кремъл мога да вляза.
Обърна се към отворената врата и направи знак на някого.
Николас надникна над рамото му и видя, че пред къщата е спрял познатият джип. Отвътре слязоха двама, също познати. Червенокосия тръгна към стълбите, а Чипоносия остана при колата.
Като видя, че Фандорин забърсва със салфетката избилата по челото му пот, главният бандит се усмихна:
— Какво, потните ви жлези ли секретират? Това е от нерви.
— Вижте, какво искате? Защо ме преследвате? Не знам за вас и за вашите работи нищо! Кълна ви се!
Това прозвуча така жалко, така безнадеждно, че Ника се засрами и се опита да се овладее. В подобна ужасна ситуация най-важното е човек да не губи чувството за собствено достойнство. Всичко друго, само не това. Ядно прибра салфетката в джоба си и пръстите му напипаха нещо твърдо и студено.
Пистолетът! Как можа да го забрави?!
Ръката му сама стисна ръкохватката и палецът легна върху спусъка.
Сега вече споменатите от главатаря жлези започнаха да секретират още повече — потта изби по челото му на едри капки.
Не, няма да мога, разбра Ника.
Някой Джеймс Бонд или дядо Ераст Петрович сигурно щеше да стреля направо през джоба, без да се замисли. Но аз няма да мога.
Да гърмиш, разбира се, е дивотия, убийство. Но какво ще стане, ако го извади и изкрещи като луд: „Стой, не мърдай! Ръцете на тила!“
Напипа предпазителя и дори го отмести, но много добре знаеше, че се самозалъгва, не, няма да го извади и няма да извика. Камо ли да стреля.
Магистърът прехапа долната си устна.
— Е, милорд — каза мъжът. — Свалете прекрасните си пауни, облечете си палтото и заповядайте. Каретата чака. Човекът, който иска да си говори с вас, няма навика да кани по два пъти.
В този момент в антрето влезе Червенокосия. Той видя проснатата Валя и Фандорин и подсвирна.
— Нали ти казах — самодоволно го изгледа главатарят. — Фирмата гарантира. Я огледай къщата за всеки случай. Ние със сър Николас ще те изчакаме в колата.
Той властно хвана Фандорин за лакътя и го отведе до закачалката.
— Какво му е? — кимна Червенокосия към Валя.
Главният отвърна твърдо:
— Той ме удари по лицето. Да не си забравил?
— Ясно.
Ужасният човек дръпна палтото от закачалката и помъкна Ника към вратата. На прага той се обърна и видя, че Червенокосия вади пистолет със заглушител и го опира в челото на Валя. Клетата отвори замъглените си очи, но май така и не разбра защо до лицето й чернее стоманена цев — отново притвори клепачи.
Онова, което се случи в следващия миг, стана като от само себе си, изобщо без участието на рациото на Николас — досущ като в някогашните му баскетболни времена, когато рефлекторното движение изпреварваше заповедите, подавани от мозъка.
Фандорин полуизхлипа, полуизхриптя, отскубна левия си лакът от пръстите на конвоиращия и с цяло тяло блъсна главния бандит така, че той излетя през вратата и се просна на стълбите. А дясната си ръка със стиснатото в нея оръжие насочи към Червенокосия — направо през джоба, от което халатът му щръкна и донякъде заприлича на пъстра панаирна шатра.
Рижият трепна, погледът му скочи към застрашително издутия халат, той мигом разбра значението на феномена и в същата секунда здравата му ръка на дребни лунички вдигна черната цев по посока на Николас. В мига, когато цевта се превърна в черна дупка, Фандорин с всичка сила стисна десния си юмрук.
Везаният паун на джоба оглушително изригна пламък и Рижият бе отхвърлен към стената. Той се свлече на пода, като остави по тапетите лъскава червена ивица.
Николас стремително се извърна, за да не вижда лицето на застреляния от него човек. Но пък видя какво става отвън.