Може пък да е за добро? В една благоденстваща държава човек може да живее сто години, без да преодолее нито едно сериозно изпитание, следователно без да разбере какъв е и колко чини. Английските му познати казват: Ник Фандорин е откачил. Да замине да живее в Русия, да си смени поданството — какво безумие! Но ако изхождаме от положението, че най-важната цел в живота е човек да разбере себе си, да надвие всичко слабо и лошо, да стане по-силен и по-добър, тогава трябва да живее точно в Русия. Или в Китай. Или някъде в Еритрея. Изобщо — там, където на хората им се случват случки.
След като за пореден път се убеди в правилността на избрания път, Николас затвори очи, облегна се на стената и задряма. Нервната и физическата умора надделяха над студа, но Фандорин сънува само едно: че му е студено и все не може да се стопли. Събуждането беше неприятно. Някой грубо буташе заспалия магистър по рамото.
Николас отвори очи и видя над себе си одевешния сержант.
— Документите — каза сержантът и протегна ръка.
Примигвайки, Фандорин се опита да прецени как е най-добре да се държи.
— Те са в сакото, а сакото ми е в колата. Нали ви казах…
— Аз ходих до сервиза — прекъсна го милиционерът. — Затворено е. А Льоха от три дни е в запой. Документите, казах!
Николас мълчеше.
— Нямате документи? Тогава да вървим.
Сержантът хвана задържания за рамото и го накара да изправи. Николас беше с една глава по-висок и милиционерът за всеки случай го заплаши с палката.
— Внимавай… че… Ако те шибна, надве ще ми се прегънеш.
Е, това е, всичко се реши от само себе си, помисли Фандорин, усещайки как в ръката му се забиват коравите пръсти на патрулния. Свободата на избор е изгубена, аз се превърнах в предмет, който се движи с ускорение 981 см секунда на квадрат.
На перона имаше още един милиционер — без фуражка, но с лъскаво черно яке с пагони. Той завъртя глава насам-натам, после се обърна към него и Николас само дето изхлипа от облекчение.
Капитан Волков! Слава Тебе, Господи!
След две-три минути Фандорин седеше в паркираната зад гаровите складове милиционерска лада и разтриваше вкочанените си длани. Капитанът свали якето, наметна с него мъченика, а освен това пусна и отоплението. Животът, дето се казва, се нормализираше.
— Това яке е боклук — каза Волков. — Лайноново. Не е мое, намерих го в колата. И тя е един таралясник, дето оперативните ги лашкат из града. Взех каквото ми дадоха, бързах да дойда. Е, какви нови кошмари в твоя интересен живот?
— Аз п-пък си мислех, че Татяна няма да ви п-предаде — доизтракваше със зъби остатъците от студуването Ника. — П-почти бях изгубил надежда.
— Кой, Танка ли? Тя е бетон — капитанът въздъхна. — Я ми кажи, Коля, защо курвите са най-сигурните жени? Какво мислиш по въпроса?
Въпросът не беше труден и Николас лесно можеше да обясни на Волков този феномен, но моментът не беше подходящ за абстрактни разговори.
Преди да премине към същината, Фандорин попита предпазливо:
— Какво става с ония? Обадиха ли ти се?
Оперативният махна с ръка.
— Естествено. Половин час след като ти се стопи в нощта. Пратих ги, където им е мястото.
— И какво?
— Ами нищо. Изключиха ми джиесема. Но това са глупости, аз за дванайсет долара си смених сим картата и си взех федерален номер, той е по-евтин. После ще ти го запиша.
От тъмното, блеснал с мощните си фарове, се приближи един джип и спря точно пред капака на ладата. Волков цял се напрегна, мушна ръка в джоба си, пък и Николас с тревога впери очи в непроницаемите черни стъкла на голямата кола.
Но от чудовището слезе една елегантна и ако се съди по движенията, млада жена. Писукна с дистанционното, изтрака с токчета по паважа и изчезна в нощта.
— Пфу — плю капитанът и извади ръката си от джоба. — Аз пък си помислих… Хитра мацка — нарочно се паркира пред таралясника на ченгетата, да не й задигнат красавеца. Е, казвайте какво става с вас, гражданино Останкин. Искам фактите. Аргументите после.
И Николас му даде само фактите. Чудно нещо, колко елементарен и кратък беше разказът, изложен без описание на собствените емоции: асистентът довел по петите си бандитите, те искали да го убият, затова се наложило да застреля единия бандит и да избяга от останалите. Само толкова? А когато бе вървял през мъртвата гора, се чувстваше най-малко герой от Шекспирова трагедия.
На капитана обаче разказаната история не се видя толкова тривиална.
— Шибана работа — угрижено каза той. — Коля, не бива да влизаш в пандиза. Като нищо ще се намери някой униформен гадняр, който за мангизи може да прати човека на смърт. И хем няма да иска много. Бандюгите със сигурност ще ти го върнат тъпкано заради техния, знам ги аз. И в Австралия да се спасиш, пак ще те пипнат. Така че сега имаш две смъртни присъди. Напредваш в кариерата.