Авторитетното мнение на експерта зачеркна илюзиите на Ника за нормализиращия се живот.
— Какво ще ме посъветваш, Сергей? — попита специалистът по съветите, чийто глас изменнически трепна.
Капитанът не успя да му отговори.
Оставеният от притежателката му джип изведнъж включи светлините: и дългите, и прожектора за мъгла на покрива. От ярките лъчи, насочени право в лицето му, Николас ослепя.
Обърна се, но отзад също светеха фарове — там, на десетина метра, също имаше джип.
— Браво, капитане! — извика глас не отпред и не отзад, а някъде отляво, от тъмното. — Осигури ни стоката в най-добрия вид!
Фандорин позна гласа — онзи любезен бандит, който им беше главатар. Но не това най-много смая магистъра, а чудовищното предателство на човека от милицията. Как убедително го беше излъгал, на какъв добряк му се беше правил!
— Слизайте, господа! — продължи веселият глас. — Чакат ни велики дела!
Волков съскащо изруга и удари с юмрук по волана.
— Мръсници! Закачили са ми джи пи ес устройство! Като последен идиот…
Капитанът май нямаше вина в подлата игра и макар това почти нищо да не променяше в сегашната ситуация, Фандорин, кой знае защо, почувства неимоверно облекчение.
— Аз ще сляза, ти остани тук — каза той и сложи ръка върху китката му. — Нямаш нищо общо с тая работа. Благодаря, че искаше да ми помогнеш.
Хвана дръжката на вратата, но Волков болезнено го сръга с лакът в рамото.
— Тука стой, смотана телевизионна куло! Да не мислиш, че Серьога Волков е някой пикльо? Ей сега, сега…
Капитанът бързо завъртя глава — наляво, назад, отново наляво, напред.
— Не, няма да мога да се измъкна, ще ме притиснат. Тогава правим следното.
Отдолу нещо щракна. Николас сведе очи и видя стиснатия в ръката на милиционера пистолет.
— Няма да опикаем гащите, Коля. Аз съм кандидат-майстор по спортна стрелба, ще се отървем. Сега улучвам предния по фаровете, ти веднага скачай надясно, а аз наляво. Спасявай се през храстите, без да се оглеждаш. Господ си знае работата и кога на кого му е дошло времето.
Фандорин понечи да възрази срещу този самоубийствен план, но храбрият капитан вече беше вдигнал ръката си с пистолета и бе натиснал спусъка. Прожекторът на покрива на предния джип гръмна.
Изстрелът беше само един, но кой знае защо, в предното стъкло се образуваха две дупки Волков енергично удари тила си в облегалката за глава и остана в тази поза, като отпусна ръката си с пистолета. Оглушалият Ника видя, че устните му се издуха, така сякаш се канеше да прихне от смях, но от устата му бликна не смях, а бълбукане и по брадичката на милиционера потече черна течност, в която проблясваха парчета от зъби.
Така и не разбрал какво нещастие е сполетяло Сергей, магистърът дръпна дръжката на вратата, изтърколи се на земята и бясно движейки лакти, допълзя до крайпътните храсти. Там скочи и без да вижда пътя, се понесе към тъмнината.
— Искам го жив! — извика някой отзад.
Гласът беше висок и тънък, сякаш викаше някакъв хлапак.
Николас удари крака си в някаква щайга, но дори не усети болка.
В главата му се мерна: добре, че съм с черно яке, с бялата риза щяха да ме виждат отдалеч.
Отзад долиташе топуркане. Не беше ясно колко са преследвачите, но не бяха нито един, нито двама, това поне беше сигурно. Изрева мотор, после втори.
Дългите крака, обути с меките топлинки, докосваха земята безшумно. Ника свърна в пролука между складовете, засили се, скочи на оградата, набра се (да се чуди човек откъде събра толкова сили) и се приземи от другата страна.
Релси, встрани — светлините на гарата.
По една от линиите, потраквайки тежко, се движеше товарен влак.
Фандорин изтича, известно време с огромни скокове препуска до него, после, улучил момента, се вкопчи в дръжката на спирачната площадка на последния вагон и увисна. Подви крака, за да не се влачат. Сложи на стъпалото едното си коляно, после второто. Огледа се.
Отзад по линиите се мяркаха някакви сенки, насам-натам сновяха лъчи от фенери.
Дали го бяха видели?
Във всеки случай колкото по-далеч от Лепьошкино стигне, толкова по-добре. Николас разтърка ударения си крак и седна на железния под. Няма значение, че е прашно, мръсно, изпоцапано с мазут или с някаква друга смрадлива гадост.
Да се облегне, да си поеме дъх.
Той опита да се изтегне на тясната площадка, но изведнъж главата му опря в нещо меко. По-точно в някого.