— Господин Фондорин, миличък, трябва да побързаме!
Те напуснаха горската поляна и тръгнаха към Московския тракт по тъмно. Лечителят нямаше никакво оръжие, ако не се брои дългата гега, с която той на всяка стъпка решително удряше в земята. През целия път Данила не спираше да говори — явно през нощта отново бе закопнял за слушатели. Митя отначало накуцваше, но после почти престана — кракът му се раздвижи, свикна с ходенето.
— Не се тревожи, Дмитрий, стигнахме вече.
Старецът се отклони от пътеката, стъпи в снега и разтвори храстите. През тях се виждаше пътят, смътно различим в сивкавия здрач.
— Оттук ще можем и да чуем и да видим как ще потеглят.
— Но защо решихте, че ще тръгнат с Павлина Аникитишна точно в тази посока?
— Нали сам каза, че са ви преследвали. Ergo, значи ще тръгнат натам, откъдето са дошли, тоест към Петербург. Неназованото от теб по име важно лице, щом е дръзнало да отвлече дама от рода Хавронски и да умъртви нейните слуги, сигурно живее в столицата. Допускам, мой потайни приятелю, че в цяла Русия ще се намери само един сладострастник, на когото подобно злодеяние може да му се размине.
Митя се изчерви. Значи, проницателният старец за всичко се беше досетил. И щом не го е дострашало да се възправи срещу самия Фаворит, това му правеше голяма чест. Макар че какво ли може той, възрастен и без оръжие, срещу страшния Пикин и четиримата му главорези?
Точно този насъщен въпрос зададе Митя, като се постара да му придаде възможно най-безобидната форма.
— Чудесни ми Дмитрий, Добрата Дума и Науката винаги надвиват грубата сила — безметежно отвърна Фондорин, подпирайки се на гегата си. — Ти комай се съмняваш? Ето ти доказателство: кое, ако не вярата в Бога, тоест в Добрата Дума вкупом с Науката, е възнесло човека над останалите животни, включително над тези, които са несравнимо по-силни от него?
— Ето ги! Идат! — с разтреперан пръст Митя посочи пътя.
Отпред на седлото се полюшваше един конник, но не беше Пикин, а някой от неговите хайдуци. Вторият седеше на капрата. Още двама яздеха коне отзад.
— Пикин сигурно е в каретата — прошепна Митя.
— Едва ли — отговори Фондорин спокойно. — Виж, към каретата отзад е вързан само един кон. Той е на кочияша. Предводителя го няма тук. Сигурно се е втурнал при своя сюзерен да се хвали с викторията си.
Най-вероятно така беше. Конят без ездач беше сив, на петна, а не онова врано чудовище, с което препускаше Пикин. Но какво променяше това? Добре де, не са петима врагове, а четирима. Лечителят бездруго не може да се справи с тях.
— Драги ми приятелю, остани тук — каза Данила. — А аз ще ида да си поговоря с тия хора, ще се опитам да апелирам към разума им.
Едва сега, загледан в изправения гръб на излизащия на пътя особняк, Митя изведнъж разбра, че всичко е свършено. Че си е губил времето. Нямаше да могат да спасят Павлина. И той, Митридат Карпов, беше виновен за всичко. Вместо да слуша приказките на Фондорин и цяла нощ да се грее на печката, трябваше да изтича до селото и да потърси помощ. О, проклето недомислие и лековерие! Как можеше да вярва на философ, който живее в свой идеален умозрителен свят?
„Ще апелирам към разума им“ — как го рече само!
Фондорин се измъкна от преспите, стигна до пътя и потупа с валенките си да отърси полепналия сняг. Застана в средата и се подпря на гегата.
Каретата приближаваше, плазовете й скърцаха. Първият от ездачите извика:
— Ей, дядо, какво става?
Конете забавиха ход и спряха, преди да са дочакали кочияшът да опъне юздите, явно бяха доловили в неподвижната фигура нещо особено.
Данила вдигна дясната си ръка и заговори звучно, високо, Митя чуваше от прикритието си всяка дума.
— Ей, вие, слуги на временен господар! Знам, че вършите престъпление не по своя воля, а по принуда от страна на вашия началник. Пуснете пленничката и ви обещавам, че няма да ви се случи нищо лошо.
Ездачът се изправи на стремената и се заозърта наоколо. Кочияшът също стана от капрата. Двамата отзад също се приближиха.
— Колцина сте? — попита предният и хвана дръжката на сабята си. Явно в отсъствието на Пикин той беше старши тук.
— Сам съм.
Старшият плюна и изцвили с облекчение.
— Махни се от пътя, дърти глупако. Хайде! Че като те емна с камшика!
Той насочи коня си към Данила. Широката заскрежена гръд заизтласква Фондорин встрани от пътя.