— Не можете да правите това! — възмути се чиновничката. — От нас се иска да ги даваме на дошлите първи. Но това е специална сесия и очакваме съпругата на президента на Съединените щати, а също цяла делегация от Лигата за освобождение на жените…
— Който дойде пръв, обслужваме първо него — прекъсна я жълтокожата. — Точно по тази система работим и ние.
Чиновничката рязко посегна към откраднатия пропуск.
— Не може!
— Може — спря я жълтокожата. — Те ще гласуват нашата резолюция! Но ако толкова ви се свиди, защо не се обадите на председателя на Общото събрание, кажете му, че пречите на Бьолах да влезе!
Приближи се служител от охраната.
— Трябва да ви уведомя, че не бива да вдигате излишен шум във фоайето и че ако ще присъствате на сесията на Общото събрание, не бива нито да викате, нито да ръкопляскате в галерията за гости. Но може би е най-уместно да върнете пропуските и да…
— Кажете това на вашата чиновничка — посъветва го жълтокожата. — И се дръжте любезно, ако искате да останете на тази работа. Ето ти пропуска, хубаво момче. Да влизаме ли вече?
Чудех се защо човекът от охраната изведнъж реши да ги съпроводи до входа за галерията, но забелязах, че Бьолах го е хванала точно над лакътя. Да го „бибип“ този Хелър! Научи тези курви как да се разправят с мъжете. Предател!
Влязоха в галерията за гости, настаниха се на първия ред и момичетата свалиха кожените си палта. Бяха хубаво облечени в сатен и брокат. Започнаха да си оправят грима.
Общото събрание заседаваше в огромна зала, галеща душата с изяществото си.
Засега долу се мяркаха малцина от делегатите. От време на време пристигаше още някой. С чувство за собствената си значимост те заемаха местата зад табелите с имената на своите страни. Но какво беше това? Не един и двама поглеждаха свенливо към момичетата и правеха леки движения с ръце, които трябваше да представляват максимално прикрити приветствия.
Настана голямя суетня и блъсканица. Галерията изведнъж се напълни с агенти. Влезе съпругата на президента на Съединените щати, но делегатите я пренебрегнаха.
Отново суетня. Някакви същества от женски пол, провесили през гърдите си емблемите на Лигата за освобождение на жените. И те бяха пренебрегнати.
Що за резолюция беше тази? У мен се надигна уплаха, че точно когато смятах Хелър за повален и безпомощен, той е успял да си възвърне част от влиянието. Твърде лоша новина за мен.
Най-сетне залата като че се напълни докрай. Галериите за гости бяха претъпкани. Всичко беше готово за началото.
Хелър и момичетата сложиха на главите си слушалките, оставени пред всяко кресло. Там имаше указател. С надписи — „английски“, „френски“, „испански“, „руски“, „китайски“. Седналата до Хелър Минет имаше проблем с нагласянето на слушалките върху прическата си. Хелър й помогна, после избра „френски“ за нейните слушалки. За себе си избра „английски“. Изви глава към остъклените кабини на преводачите от двете страни на емблемата на ООН. Навсякъде щъкаха телевизионни екипи, дърдоренето им се чуваше дори при мен. Явно и масмедиите смятаха събитието за изключително важно.
Но що за дяволска резолюция беше това? Да бъде бомбардирана базата на Волтар? Да се обяви Солтан Грис за международен престъпник? Разтревожих се.
Председателят на Общото събрание излезе и зае мястото си на трибуната в средата на овалната зала. Откри заседанието.
— Събрали сме се днес — започна той — за окончателното гласуване на Резолюция 678-546-452 на ООН. Моля ви да изкажете последните си съображения или възражения, ако имате такива.
Холандия взе думата.
— Според нас тази резолюция ще разтърси света.
Дебелият холандец стрелна с поглед галерията и скрито намигна.
Индия заметна робата около себе си и каза:
— Смятаме, че трябва да бъде приета, защото в Пакистан има безредици.
САЩ потърка лицето си, типично за кариерист от Държавния департамент, и обяви:
— Нашето становище, към които бихме искали да привлечем вниманието на медиите, е, че отдавна е време да склоним глави пред източника на неподправената наслада.
И той склони глава, но успя и да се усмихне на момичетата в галерията.
Обединеното Кралство поглади своя спретнат офицерски мустак и заяви:
— Нейно Величество ще бъде твърде недоволна, ако не приемем резолюцията.
Прокашля се два пъти с вперен в галерията поглед.
Майсабонго взе думата.
— Не можем повече да проявяваме пренебрежение. Внасям предложението проектът да бъде прочетен още веднъж и подложен на гласуване.
Бразилия веднага се обади:
— Подкрепям предложението!
На трибуната застана мъж с внушителен свитък в ръцете си. Залата сякаш остана без дъх. Със звучен глас той зачете: