— Да.
— Сега следващото — ако вие или Солтан, или който и да е друг мъж започне да ме опипва или направи опит за сексуален контакт с мен, докато съм упоена, ще използвате електрическия нож срещу тях или срещу себе си. Разбрахте ли ме?
— Да.
— И няма да говорите нито на мен, нито на другиго, докато съм упоена. Разбрахте ли?
— Да.
— Ако нарушите някое от тези правила, ще се почувствате така, сякаш атомни бомби избухват върху главата ви. Нали така?
— Да.
— Сега ще забравите какво ви казах и когато се събудите, ще сте убеден, че само съм ви разпитвала за вашия професионален опит. Договорихме ли се?
— Да.
Щракане. Тя изключи шлема. След минута Прахд излезе неуверено от стаята. Наблюдавах го много внимателно. Исках да се уверя, че шлемът не работи, когато вграденият в мен прекъсвач е на по-близо от две мили от него.
Прахд триеше потта от лицето си.
— Божичко — прошепна той. — Атомни бомби! Сега разбрах онова, което ми казахте за нея!
Затътри се по коридора към операционната.
Всичко беше наред. Ако е бил под хипноза, нямаше да помни нищо! Значи беше безопасно за мен.
— Солтан — повика ме мил глас.
Влязох с вид на послушно момченце. Прикривах усмивката си. Тя нахлупи шлема на главата ми. Включи го. През прозрачната пластмаса виждах, че проверяваше индикатора.
Отстъпи и вдигна микрофона към устата си.
— Заспи, заспи, сладко ти заспи. Чуваш ли ме, Солтан?
— Да — казах сънливо.
— Преди време ти казах, че щом помислиш да навредиш на Джетеро Хелър, ще ти се гади и така нататък. Солтан, сега ми кажи, това още ли важи за тебе?
— О, да — излъгах аз.
— И не ти е хрумвало да го нараниш или да му правиш мръсни номера?
— О, не — излъгах аз.
— Добре. Това продължава да важи. Но към него се добавя още нещо — ако решиш да ми сториш зло, ще почувстваш същото. Разбра ли?
— Да.
О, Богове, колко хубаво беше, че шлемът на главата ми не работеше!
— Сега ме слушай внимателно. С всичко, което е по силите ти, ще ми помогнеш да стигна до Джетеро. Ще ми позволиш да отида където поискам в болницата, близките сгради или базата. Ще ме оставиш да взема, каквото пожелая. Разбра ли?
— Да.
— Освен това — продължаваше тя — ще ми позволиш да задържа взетото независимо какво е то. Ще ми позволиш да замина с тези неща. И сам ще измислиш разумна причина да ми позволиш. Ясно ли ти е?
— Да.
— Добре. Сега ще забравиш какво съм ти казала. Когато се събудиш, ще мислиш, че съм те разпитвала за операцията. Нали така?
— Да — отговорих.
Тя протегна ръка, изключи шлема и го вдигна от главата ми.
— Солтан, събуди се.
Потиснах желанието да се ухиля. Казах й:
— Сега вече знаете всичко за тази операция, може ли да отидем в операционната зала?
Ох, умен съм си, няма съмнение! Ами ако не бях инсталирал двойката прекъсвачи в шлемовете и в черепа си? Всички тогавашни мъчения ми се отплатиха щедро. Въобще не можеха да се сравнят с някогашните болки в стомаха!
Десета глава
Прахд я изпрати в малко помещение до операционната, нещо като баня и съблекалня. Връчи й пакет — еднократни операционни роба и шапка на фирмата „Занко“. Посочи й процеп във вратата.
— Моля ви да пуснете дрехите си през процепа, включително ботушите. После се изкъпете и облечете това. Сетне влезте в операционната през другата врата.
Тя кимна. Стори ми се странно весела. Разбира се, радваше се на възможността да застане под душ след шестте седмици, прекарани в кораба. А и нали скоро щеше да се види с Хелър? Все пак една щастлива графиня Крек беше нещо твърде подозрително.
Прахд и аз влязохме в самата операционна зала. Проблясваха светлинки, клокочеха колби, въобще всичко беше много делово.
— Веднага щом се унесе, трябва да я претърся на голо.
— КАКВО?
— Искам да съм сигурен, че не е скрила по себе си оръжия — излъгах го. — Ще си сваля обувките. Ще се движа съвсем тихо.
— Не е нужно да влизате. Има еднопосочен прозорец за наблюдение, ей на онази стена. Оттук прилича на малко огледало.
— Не ми върши работа — казах му. — Мога да ходя безшумно. Трябва да съм сигурен.
— Добре, но направете това, преди да съм започнал операцията. Не искам всичките ви бацили в тази зала. После ще дезинфекцирам.
Преглътнах обидата. Извадих малък регистратор от джоба си.
— Кажи й, че може да сложи това на ръката си и да го пусне.
— Офицер Грис, според мен тя наистина ще ни убие и двамата, ако си позволим някакви волности. Така че ви предупреждавам — ще държа електрически нож.