— Ей, ама ти нали не си хипнотизиран?
— Не съм. Но ако тя се събуди и разбере, че сме я опипвали, а вашият труп не лежи на пода, ще се сети, че шлемът не е работил.
Да, така си беше. Но не ми хареса начина, по който го каза.
Тя влезе, облечена в робата с открит гръб.
— Този сапун изпуска най-гнусната воня, която съм помирисвала. Що за отвратителна смрад!
— Свръхмощно антибактериално вещество — обясни Прахд. — Що се отнася до смрадта, офицер Грис ей сега ще излезе. А що се отнася до сапуна, ще сложа от най-ароматния в стаята, където ще се възстановявате от операцията, за да се изкъпете, когато се събудите. Бива ли? Добре. Сега ви моля да седнете на операционната маса…
Излязох. Отидох до прозореца. Не чувах какво си приказваха. Тя беше на масата, но се опитваше да разбере как да борави с регистратора, и аз се сетих, че не е запозната с такива прибори. Най-сетне провери как работи и го върза на ръката си.
Вдигна красивите си крака върху масата, изпъна се. Прахд смъкна над главата й купола с упойващ и обезболяващ газ. Провери пулса и дишането й. Тя беше в безсъзнание.
Той свали робата от нея и ми махна.
Върнах се към вратата. Изух си ботушите. Влязох и по-тихо от котка се плъзнах към масата.
Богове, ама каква прекрасна жена! Нито един древногръцки скулптор не е имал такъв модел!
Прахд стоеше до нея с електрически нож в ръка. Сетих се за какво бях влязъл.
Отпред нямаше нищо залепено за тялото й. И нищо около кръста й, доколкото можех да видя. Значи са залепени на гърба. Приближих се, за да я обърна. Спрях. И с Прахд до мен, и без него се боях да я пипна. Внезапно направих откритието, че ужасът може да бъде къде-къде по-мощно чувство от сексуалната възбуда. Отстъпих.
С мъка преглътнах и с леко трепереща ръка подканих Прахд да я повдигне.
Той го направи съвсем леко. Погледнах под нея отдясно. Заобиколих масата. Нищо. По тялото й нямаше нищо!
Излязох на пръсти и незнайно защо си мислех, че за момента съм отървал кожата.
Отидох да потърся в съблекалнята. Нищо. Опипах дрехите, които беше съблякла. Нищо. Проверих за скривалища в подметките на ботушите. Най-обикновени черни космонавтски ботуши.
„БИБИП“!
Тя беше много хитра жена. Не само обучаваше хора, които да играят на сцената, ами и самата тя владееше всевъзможни трикове. Налагаше се да я следя неотлъчно. Ако не си върнех онези фалшификати, щяха да ми махнат главата. Стреснах се от страшната мисъл, че Боуч може да се е раздрънкал, преди да умре. Или е оставил нещо написано. Да, нямах избор — трябваше да си ги върна. Отсега нататък паролата беше — винаги нащрек.
Единадесета глава
Върнах се при еднопосочния прозорец, за да следя как напредва операцията.
Тя лежеше в кротка голота, без да усеща какво става с нея.
Прахд си вършеше работата с бързи и ловки движения. Незнайно защо направи какви ли не измервания с какви ли не прибори и сонди, записваше всичко в таблица. Отвори грамаден том и свери нещо. Зърнах страницата — отгоре беше написано „Манко“. Е, прав беше. Тя произхождаше от Манко.
Обърна се към мен и ми даде знак да изляза в коридора. Срещнахме се там. Той ми показа книгата.
— Дамата принадлежи към аристокрацията на Аталанта.
Кисело си отбелязах на ум, че тя пак стана „дамата“.
— Да — потвърдих.
— Това обяснява всичко.
— Кое? — раздразнено попитах аз.
— Съвършенството. Тя е продукт на десетки хиляди години подбор. Аристократите са сключвали брак само с най-умните и красивите извън своя кръг. Вие разбирате ли, че нейната…
О, Богове, спестете ми речите на специалист, оседлал любимата си тема като буен кон!
— Ти ще я правиш ли тази операция или не?
— Само исках да знаете, че се бъркате в живота на аристокрацията. Нали разбирате, че за това дават смъртна присъда?
— Казах ти вече! — застърга гласът ми. — Официално тя не съществува! Ако я заколиш, никой с нищо няма да те накаже.
Той се върна в операционната. А аз се върнах до прозореца. Прахд се наведе и отблизо огледа глезените й. После огледа и китките. Изви глава към мен и кимна. Най-после се убеди.
Знаех какво е видял. Когато държат някого седмици наред окован в електрически белезници на ръцете и краката, те оставят бледи белези от изгаряне. А нея сигурно са държали в окови с месеци — след ареста, при прехвърлянето й на Волтар и по време на процеса, преди Апаратът да я прибере. Значи и тя имаше белезите.
Прахд се залови на работа. Забърка своите „клетъчни супи“. Обработи белега над веждата и след малко стерилизира двете следящи устройства, после ги имплантира. Покри ги с костна и тъканна паста, освети мястото с катализатор на заздравяването.